Целувка с дъх на кръв 4 част / КРАЙ на историята/

Целувка с дъх на кръв  4 част / КРАЙ на историята/
Снимка: sanovnik.bg
Дните се нижеха един след друг, правейки изборът ми все по-труден и по-труден...
От няколко месеца вече ходехме с Алекс.
Обичах го, но знаех, че любовта ни е обречена и невъзможна.

Доста често вече спорехме затова, че той иска да остана човек, а аз го обичах твърде много за да го изгубя….

Един ден, малко след 21ч. двамата се разхождахме в парка.
- Ела, трябва да поговорим. – Каза ми той.
- За какво ? – Попитах го.

- За нас …- замълча за миг- Знаеш, че връзката ни е невъзможна, нали ? – Попита ме.
- Възможна е, но ако и аз съм като теб…- Казах, но той ме прекъсна :

- Да, но това е невъзможно ! Знаеш го ! Аз те обичам прекалено много, за да ти го причиня ! Нека всеки продължи по пътя си, Ела.

- Но аз те обичам ! – Казах и се натъжих.
- Знам. И аз много те обичам и не мога да ти го причиня. – Каза ми той.
- Моля те, не си тръгвай още ! Остани с мен ! – Казах му аз.

- Не мога. Колкото повече съм с теб – толкова по-трудно ще бъде да се разделим после.
Всичко бе обречено от самото начало , а това го знаехме и двамата . – Каза той.

- Прав си. В реалността вампирите и хората не могат, да двойка.
Знаех го, но те обичам – затова ми е трудно ! – Казах и проплаках.
- Ще ме забравиш…-Каза той.

- Никога ! Отговорих аз.
През останалата част на вечерта никой не каза нищо на другият.
Прибрахме се , гушнахме се и заспах…
През ноща усетих как той гали косата ми.
Усетих как целуна челото ми нежно, а после ми каза :

- Обичам те, Ела !Винаги ще те обичам !
- И аз те обичам, Алекс ! – Казах и се целунахме по устните.
Той ме прегърна и аз заспах, убедена, че се е отказал от глупавата си идея да се разделим.

Сутринта се събудих сама, както винаги.
Знаех, че Алекс се е прибрал в домът си в онази голяма вила, още преди да съмне.

Опитах се да му зжънна, но телефонът му беше изключен.
Помислих си, че му е ‘’паднала’’ батерията на телефона.
Цял ден се занимавах с ангажиментите си.
Вечерта пак му звъннах, но пак се получи така.
Притесних се, че нещо се е случило.

Отидох до онази вила с такси, но там нямаше никого.
Побързах да си отида от там, защото той не бе единственият, който спи там, а не ми се искаше да стана нечия вечеря …

Измина ден, а после още един – от Алекс нямаше следа.
Болеше ме, че си е тръгнал от мен, но нямаше какво да се прави.

Стоях и чаках дълго да се върне, но щом го нямаше вече в живота ми – крайно време бе и аз да продължа своя.

Лесно бе да се каже това, но балката правеше всичко още по-трудно.
Ден след ден се нижеха , а аз бях сама.
Накрая реших да си ида при семейството.

Събрах си багажа и легнах за последно в леглото си.
Заспах и сънувах страхотен сън !
Сънувах, че Алекс се е върнал при мен и никога вече нямаше да си тръгне…
Но уви – това бе само сладък сън, който утрото безжалостнно прогони …

Прибрах се в родният си край , и на никого не разказах за преживяното.
Никой никога няма даа разбере, че аз обичах и бях обичана от вампир…

Това бе едно лято в което се влюбих и научих , колкото и да е силна любовта , то понякога се налага да отстъпиш…
Никога няма да забравя Алекс, но той бе прав – любовта ни бе невъзможна.

Това не мога обаче да го обясня на сърцето си, което още го обича и желае да сме заедно. Никога няма да забравя миговете с него , и той ще остане с мен завинаги в спомените и сърцето ми, поне докато не завърша живота си.

Още се улавям понякога , че гледайки в ноща през прозореца, аз го чакам да се появи…
Може би ще дойде да ме види, а може би не…
Измина доста време а още не съм го виждала, може би е някъде по света и продължава живота си…

Може сега да е щастлив …
Иска ми се да го вярвам, за да мога да продължа напред.
Стоях и гледах в мрака , тогава отворих прозореца и тихо казах :

- Трябва да продължа живота си , без теб…
Винаги ще си в сърцето ми, Алекс , но аз ще продължа напред !
Чух тогава леко пукане, все едно се счупи клон от някое от дърветата отвън.

Може би беше някоя котка, която се катереше по дърветата , а може би бе един самотен вампир…
Това бе невъзможна любов – знаех го още от самото начало, а сега бе време да продължа напред.
Затворих прозореца и си легнах в леглото.
Запазих спомена жив още много ,много години…
Повече никога не го видях.

КРАЙ.

Рейтинг

4.1
Общо 8 гласували
5 3
4 3
3 2
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (20)

Изпрати
cvetelina
cvetelina
03.06.2013 23:26
прочетох много внимателно написаното и се разплаках от този завършек на историята.тя ми напомни за неща случили се в моя живот.и който още не мога да превъзмогна толкова години.боли ме само като си помисля колко щастлива бях някога.а сега съм един тъжен човек.
0
0
Емануела
Емануела
03.06.2013 15:17
До коки454454.
Благодаря за коментарчето :-)
Бих искала да напиша книга, но за сега няма да имам успех, защото в България хората нямат пари за книги, а и няма кой да ме подкрепи в процеса на създаването и разпространението й.
Имам много идеи и книги, които съм написала(за своя употреба), но не се надявам да успея в това начинание.
Жалко че в България няма хора, които да подкрепят хората с желание за развитие и кариера в тази област. :-(

Но аз няма да спра да пиша, въпреки тези обстоятелства :-)
0
0
koki
koki
27.04.2013 15:02
Аз съм наистина очарована! Ти си уникална писателка. Историята ти ме изненада!! Напиши книга!
0
0
Емануела
Емануела
04.03.2013 09:01
Благодаря Ви за позитивните коментари :-)
0
0
Bili
Bili
03.03.2013 13:53
Много яка история.Сорри за коментара дет ти писах преди.Ама все пак знаеш че някак си може да го помислиш за истина.ДОСТА Е УБЕДИТЕЛНО....Историята ти е написана доста добре без правописни грешки.ЕЕ там някъде буквите са сгрешени ама голяма работа...ПЕРФЕКТНА ИСТОРИЯ...браво
0
0
Лудетина
Лудетина
03.03.2013 09:49
Скоро прочетох всичките части от историята ти...Любов между вампир и човек.Това всяка тийнейджърка би искала,особено покрай вампирските филми и сериали...Иначе тази история ме остави без дъх..на края дори и плаках...Кой знае,скоро може да издадеш и книга.Имаш потенциал...Ако решиш да ставаш писателка знай че ще имаш доста фенове,поради начина по който пишеш...И отново казвам че останах без дъх...
0
0
Ана
Ана
03.03.2013 01:01
Звучи ми като дневниците на вампира,ноо това че е в секция фентъзи не значи ,че вампирите не са истински.Фолклорът за вампирите е истински.колкото и лудо да звучи.Аз самата съм такава :D Сори че не ви казах.Но каква е тази маня на хората към вапирите?
0
0
марийка
марийка
02.03.2013 13:17
Пишеш страхотно-аз съм ти фен!Не обръщай внимание на злобните коментари!Хората коитео харесват това което пишеш са повече и те подкрепяме!Продължавай все така!
0
0