Легенда за малкото блатно ангелче (Продължение на Малко блатно ангелче )

"- Някога , преди много лета, в едно село , се родило чудно красиво дете.Дете подобно на ангел ..."- Каза баба, а аз я прекъснах :
"- Как така подобно на ангел , бабо ? Не е ли било ангел ? "
"- Не,чедо - не е било ангел - било е красиво като ангел. В същност , това дете било нечестиво." - Каза баба.
"- Какво означава "нечестиво" ,бабо ?" - Попитах любопитно.
"- Означава,че не е свято, чедо . Децата се раждат от любовта на смъртни мъж и жена , но не и това дете .Това дете било заченато в грях! Това момиченце, било рожба на една вещица и Рогатият." - Каза и се поококори леко .
"- Кой е този "Рогат" , бабо? Козел ли е, като Розка?"- Попитах я и си представих бялата козичка в кошарата , в двора й на село .
"- Не,чедо. Рогатият е лош - той е господарят на Пъкала." - Отговори ми, а аз я попитах :
"-Какво е "Пъкал", това онова което пее нощем ли е ?"
"- Не,дъще. Нощем пее Пукала( Бухал по селски ),а това е Пъкал-Ад. Там ходят душите на грешните хора ." - Отговори с усмивка, и ме погали по косата...

Нещо студено покапа по лицето ми, и ме изтръгна от покоя на съня .
Това нещо пак капна на лицето ми , а аз отворих очи , за да видя какво е .
От начало не виждах ясно , но щом ми се избистри - щях да умра от това , което видях !
Над мен , ококорена висеше Дида , а от отворената и уста течеше кална вода ... :yawn: :yawn:
Подскочих , отдръпнах се с писък от дървото , на което висяха приятелите ми.
Като шамар през лицето ме засшлевиха всички спомени , за случилото се снощи или по - точно рано сутринта( беше май към 1-2 ч. ) , когато се случи всичко .
Бях ужасена ! :yawn:
Сега бе ден - на дисплея на мобилният ми показваше 10:35ч.
Отдалечих се и звъннах на чичо, защото родителите ми си бяха на село, на гости на баба ми .
Не знам какво съм му казала , но сякаш след около миг, чух полицейски сирени и линейка ...
Видях чичо и колегите му .
Той ми говореше , а аз не можех да му отговоря - само плачех . :cry: :cry:
- Ела,ранена ли си ?- Попита ме , но аз не можах да му отговоря .Той взе одеало и ме ови в него , а после ме занесе до колата си .
Вечерта мама и татко си дойдоха .
- Как е тя, Петре? Какво се е случило ? - Попита майка ми , когато чичо ме доведе .
- Премръзнала е на блатото.Водих я в болница - нищо и няма .
Явно нещо я е изплашило много .- Отговори и той и ме остави в стаята ми .
- Ела, батко - да поговори в хола.- Каза баща ми и ме оставиха сама с мама.
Тя ми говореше , разпитваше ме , но аз не можех да й отговоря !
Сякаш си бях глътнала езика !
Тя се разплака, и ме зави , а после каза:
-Ще ти донеса малко мляко .Почивай си, Ела.
Излезе , а аз останах сама.
Затоплих се и явно пак съм заспала...

Видях се легнала на едно легло,а до мен стоеше баба .
Когато бях малка , много обичах , да слушам приказките и.
Сега отново бях малко момиче,на около 5-6 години, а тя беше седнала до мен , облечена в шареният си пеньоар , на сини и жълти цветя и с червената си престилка.
Пак стоеше до мен и ми разказваше приказки , както само тя умееше.
"-Аз там ли ще отида,бабо?"-Попитах изплашено.
"-Не,чадо-ти си добро дете.Там отиват само лошите хора."-отговори и се усмихна.
"-А това дете-добро ли е било ?Нали каза , че майка му и татко му били лоши..."- Попитах.
"- Да, те били , но не и то - поне не и в началото.
В началото било добро,красиво и умно момиченце.Но един ден,майка й започнала да я обучава,на магии и лоши неща.
Селяните не знаели,за вещицата-никой не знаел.Всички мислели шивачката за скромна вдовица на войник, както се била представила тя .
Една нощ,ден преди Архангелова задушница,шивачката помолила една съседка,да наглежда детето й.
Тя се съгласила- малката била като ангелче и тя дори завиждала тайно , че няма такова умно и красиво дете...
Та взела да я гледа тя .
Прибрала детето в дома си , а после вечерта го оставила да спи при найните три дъщери.
Сутринта жената извадила месена баница и отишла да събуди децата.Отворила вратата и що да види - на всякъде кръв и части от тела,а малкото момиченце седяло на леглото и се усмихвало доволно.
-Какво си сторила - Господ да те убие!- Възкликнала жената ридаейки , а момичето щом чуло клетвата скочило като опарено и скочило през прозореца и избягало в домът си .
Жената ревяла,а после повикала мъжа си и му разказала за случилото се ..." - Каза баба, но тогава усетих , че някой ме пипа по ръката .
Изплаших се и се събудих .
-Ела, не се плаши.-погали ме майка по ръката - Сънуваше.Нося ти мляко.Пийни си и се успокой...-Каза ми ,а после почти на сила ме накара да изпия млякото.
Изпих го , а тя ме зави и излезе.
"-Но то защо го е направило , бабо?"-Попитах я аз .
"-Защото е било зло,чедо мое!То е било създадено красиво , за да мами ,но иначе било зло и грозно по душа.
Щом разбрала какво е сторило детето и,майка му се опитала да избяга с него.
Взела му малко дрехи и една кукла, а после избягала с него на блатото."-Отговори ми тя.
"-Кукла ли , каква кукла ?"-попитах любопитно.
"-Вълшебна кукла,подарък от Рогатия.Куклата била като жива,истинска коса от ангелски коси,и очи по-сини от небето и кожа тъй бяла и красива,а роклята и била направена от най-хубава дантела. Тази кукла била дарена на момиченцето, в деня когато майка й я завела на блатото, за да я кръсти баша й-Рогатият.От този ден детето не се разделяло с нея."- Каза , а аз я погледнах и я попитах:
"-А Дядо Коледа ще донесе ли и на мен такава? И аз искам такава кукла!"
"- На теб ще ти донесе по-хубава,чедо, но само ако бъдеш послушна.Тази кукла била зло,в нея имало демон,който щом момичето заспяло , й подшушвал в ухото всякакви лоши неща.Този демон учел детето да е лошо, и да мрази всички други деца.Учел го докато спяло,на най-лошите постъпки!
За това и заради учението на майка си - то станало зло.Един ден трябвало да стане могъща вещица , а после да роди дете,което да унищожи света." - Каза баба,а аз отворих очи широко и казах :
"-Не искам такава кукла тогава!И какво е станало с тях,бабо? Какво са правили на блатото?"
"-Искали да се скрият там - за да не ги линчуват хората от селото.Селяните обаче ги настигнали и ги заловили.
Осъдили ги на смърт.Майката - защото е вещица,а детето - че е демон и е убило децата,на съседката им.
Свещеникът осъдил майката да бъде изгорена на клада,до блатото,а после да хвърлят прахтта и в него.
Детето хвърлили в блатото, защото смятали , че то води направо в Ада - да го върнат там.Майката пищяла и се кълняла,че ще се върне от смъртта и ще ги избие.
Всички се уплашили,от клетвите й , затова и запушили устата и я изгорили." - Каза ми тя.
"-А Момиченцето - върнало ли се е?А майка му ?" - Попитах,но тогава майка ми влезе и каза:
"-Не плаши детето с тези небивалици,Майко!
Ела, хайде- време е да си лягаш!"
"-Но, мамо..."- Запротестирах, но тя ме отведе да спя .
Втори път баба не ми разказа тази история.
Събудих се и вече подредих някои неща.
Значи все пак съм знаела за момичето от блатото!
Трябваше да говоря с баба - и то на всяка цена !
През нощта спах неспокойно,а на следващата - изобщо не спах.
Щом затворех очи виждах вещицата от блатото, която излизаше от него и нашепваше две думи:
"-Вземи я! Вземи я... "
Не издържах и помолих мама, да си отидем на село .
Отидохме си.
Още от вратата баба ме погледна странно.
Влязохме и седнахме всички в кухнята.
По едно време, баба стана и каза:
-Ела да ми помогнеш,чедо.Имам работа малко, а вече съм стара.Хайде,ела с мен.
-Остави я,майко -аз ще ти помогна.-Каза мама и стана от стола,но баба й каза:
- Аз искам тя да ми помогне.Седете си тука.
Излязох с баба,а тя ме погледна лошо и каза:
-Що си ходила на блатото?!
Казала съм ти,чадо какво е там!
-Аз...Бях забравила - спомних си едва вчера...-Казах и се почудих от къде знае,носе сетих,че мама й е казала.
-Забравила била!Майка ти е виновна - не ме остави да ти разкажа всичко!Мисли си ,че ще скрие това-хвана ми кичур от черната коса и едва сега забелязах,че е бял!-Това се не крие!Тя търси ли те ?Вика ли те на сън?-Попита ме.
- Кой да ме вика,бабо?-Попитах я .
-Вещицата.Явява ли ти се?Иска ли нещо от теб ?-Попита ме.
-Да една нощ не можах да спя.Все повтаря"Вземи я !"-погледнах я объркано-Не знам какво значи това.-Отговорих и.
- Че трябва да чуеш края на историята,чедо.-отведе ме до беседката - Слушай сега,чедо-слушай и помни!
-Добре,бабо.-Казах аз а тя заразказва:
-След като убили детето й,тя проклела селяните,че ще им отмъсти.На другата сутрин,всички деца, на възрастта,кочто било убитото дете на вещицата,били открити обезкървени!
Селото се изплашило и попа и кмета отишли при лечителката и билкарка,която всички почитали в селото.
Тя им казала,че това не е работа на духа,на вещицата.
Казала им да отидат на блатото и да вземат една кукла,но да я скрият в торба,а после да я хвърлят в блатото.
Отишли двама млади стражари.
На сутринта ги открили удушени.
Отишли при лекарката и билкарка - и тя била мъртва!
Селото се изплашило и никой не стъпил в блатото повече!
Но има нещо,което никой не знаел.
Баба ми, която била на годините на детето не умряла!
Баща и и майка и излъгали , че е по-голяма,за да не помислят селяните детето им за нечисто...
Но от този ден тя получила дарба-виждала смъртта и бъдещето!
Казала на родителите си,да отиде някой на блатото и да обеси куклата на малко дръвче, което да посадят собственоръчно.
Направили го и повече в селото не ставали лоши неща.
Когато я попитал баща й от къде знае това , тя само казала:
"-Ше дойде ден,в който една наша наследница ще унищожи проклятието,но до тогава-кракът на нашия род ,да не е стъпил на блатото!Стъпи ли-ще изпълни волята на вещицата." Така и станало - носехме легендата и ничий крак на нашият род не стъпи там!Никой освен твоя,чедо!Сега тя ще те преследва ,докато не и изпълниш желанието или докато не те подлуди!
- Как мога да се спася,бабо?-Попитах я.
- Трябва да я питаш какво иска от теб!-Отговори ми.
-Но как?- Попитах я , а отговорът сякаш от нищото се появи в главата ми.Трябваше да я повикам! :yawn: :yawn:
-Призови вещицата и я питай!Направи кръг от сол и направи онова,с което я призовахте първият път,но помни-стой в кръга и не излизай,докато тя не ти каже какво иска от теб!
Тя ще иска смърттта ти, но ти и кажи да си върви и че тебе Бог те пази !Вземи тази броеница и я носи на врата си-за нищо на света не я сваляй,докатовсичко не приключи!Запомни го това,дъще!-Каза тя,и ми подаде стара,грозна броеница.
Ясно - щях да умра,а баба говореше пълни глупости.
-Добре,бабо.-Казах и,а после слязохме при родителите ми.
Не знаех от къде трябва да я извадя смелостта , за да предизвикам онова нещо,но трябваше да го направя. :yawn:

Щом се прибрахме в къщи,аз седнах пред компютъра и потърсих информация за направа на магически ритуали.
Рових къде ли не в нета,но бях сигурна,че не е абсолютно всичко , като информация,затова отидох в библиотеката.
Излъгах библиотекарката,че пиша есе за магиите и вярванията на хората през вековете , и успях да я убедя.
Тя ми донесе една много стара книга и ми позволи да я прегледам,но ми каза , че тази книга е опасна.
Каза , че ритуалите в нея са оригинални,записани от някакъв друид(мъдрец/знахар/маг ),който после полудял и сам отнел живота си.
Предупреди ме да не описвам точно ритуалите , да пропускам някои неща , и да не разказвам на никого за книгата.
Обещах и.
Прегледах книгата,а после си преписах две заклинания.
Едното беше за ритуал по призоваване, а второто как да се предпазя от духове и демони .
Не бях много уверена,че ще се справя, но нямаше иначе как да се отърва от всички тези неща,които ми се струпаха на главата.
На другата вечер,тихо се измъкнах от вкъщи.
Бях си облякла дънки,яке и блуза,защото ми беше студено.
Бях с броеницата на баба и с една раничка в която бях сложила всичко за ритуалите.
Поръчах си такси и отидох на блатото.
Споменът за случилото се с приятелите ми ме връхлетя,още преди да стъпя на пътечката,която водеше към полянката,където беше блатото.
Искаше ми се да се върна обратно,но нямаше как-трябваше да бъда смела.Поне днес.
Да бях уплашена,но и някак...решителна,че ще успея.
След около 10 минути вече бях на полянката.
Погледнах към голямото дърво,и сякаш още ги виждах там! :yawn:
Бе някъде към 23:10ч.,а луната огряваше всичко наоколо.
От блатото излизаше лека пара,а сетивата ми бяха силно изострени .
Приготвих си доста широк кръг от сол,защото не знаех колко време ще се наложи да остана в него.
Постлах си вътре одеало, а после запалих една голяма свещ и изгасих навтения си фенер. Излязох от кръга,за да потърся камък.Намерих един не много голям,а после тръгнах към кръга.
Бях на крачки,когато я видях!
Куклата-същата,която бяхме хвърлили в блатото!
Но как се бе озовала там- преди я нямаше!
Имах чувството ,че някой ме гледа,а това се потвърди,когато забелязах,че тя помръдна очите си! :yawn: :yawn:
Бързо влязох в кръга от сол.
Сега си спомних думите на баба - в куклата имало демон,който учел нощем детето как да бъде зло!
Господи - то ме дебнеше и нямаше да мога да изляза до сутринта от там!
Стигаше ли ми един ужас за днес?Да, стигаше ми , но трябваше да призова и "нея"!
- Махай се!Защитена съм от теб !- Подвикнах на куклата.
Тя направи очудено изражение,а после каза с демоничен глас,като по филмите,но някак цвъркащ и свистящ :
- Не трябваше да идваш тук!Тя ако не те убие - аз ще го направя!Мъртва си !
-Името ми значи "Бог е с мен"!Не се страхувам от теб !-Казах и не знам от къде усетих някаква сила и смелост в себе си.
- Няма винаги да е с теб.Аз ще чакам!-Каза демоничната кукла,а после сама слезе от храста на който беше обесена.
Приближи се до кръга на милиметри, а после се усмихна и каза:
-Ти не знаеш как се правят магии - невежа си!
Посегна с ръка да наруши кръга ,а аз се дръпнах на зад.
Изведнъж ръката на куклата пламна и тя изпищя , а аз добих смелост и с все сила я цапнах с бухалката която носех със себе си.
Пратих я в блатото,което беше близо до кръга ми.
Чух цоп,а после и бълбукане.
Явно нямаше да е нужно да призовавам вещицата-тя сама щеше да дойде.... :yawn: :yawn:
Бях адски изплашена,когато я видях да излиза от блатото.
Беше сама,измацана в тиня,облечена в бяла омазана с тиня рокля и със спластена,кална мокра коса...
Тя се приближи до кръга ми.Обиколи го търсейки пролука,за да премине.Тя буквално се носеше около мен - краката й бяха на около 3-5 см. над земята!
Ужасих се когато видях белите и мъртви очи и сивата набръчкана кожа.
Нямаше какво да се направи - трябваше да бъда смела!
- Ти..ти...Какво искаш от мен?!-Попитах я изплашено.
Тя ме погледна зловещо и каза:
- Смъртта и душата ти!
- Няма да ги имаш!-опълчих се - Защо ми се яви в съня?!Какво искаш от мен вещице!
Тя ме погледна право в очите - изтръпнах от страх!
Усетих цялото си тяло студено,а крайниците ми изтръпнаха! :yawn: :yawn:
-Да я вземеш!Вземи я !- Изсъска тя.
-Кого да взема ?Какво искаш от мен?!-Попитах я.
-Вземи детето ми!Извади я от блатото!Погреби я!-Каза ми тя .
-Как да я намеря-тя е там от векове?!-Попитах я.
Тогава тя влезе в блатото и извади едно трупче,облечено в мръсна,бяла рокличка,полуразложено.
Стана ми лошо.
-Ето я!Отнеси я от тук и я погреби!-Каза и я остави на сухата трева.
Погледнах я и попитах :
-Ами куклата-как да я унищожа?
- Само ти знаеш!-Изсъска тя,огледа се -Убий я!
Поклатих глава,а после попитах:
-Това ли е всичко?Няма да ми се явяваш повече,нали?
-Не,вече не.Погребеш ли детето ми и убиеш ли куклата-посочи блатото -аз вече няма да съм тук.Помни само,че когато убиеш куклата - ти също ще умреш!-Каза ми а аз отворих ужасено уста,но не можах нищо повече да я попитам - тя се върна в блатото.
До сутринта не смеех да изляза от кръга.
Някъде към 09ч., аз излязох със страх от сигурното си място.
Погледнах трупа на детето и ми идваше да повърна.
Гледката бе ужасна!
Как и къде да погреба това нещо?
Къде да я нося, като си личеше,че не бих могла да я преместя, защото ще се разпадне?
Помислих малко и се сетих - щях да я изгоря.
Направих импровизирана клада от суха шума и клони, запалих си , и когато стана голям огън с жарава, аз се престраших и хвърлих останките и в него.
Залях я с останалата във фенерът навта,а тя изгоря като факел.
Щом огъня изгасна и нямаше въглени в него,аз събрах колкото можах пепел в една кутия за сандвичи, а после излязох от блатото.
Вървях по пътя и видях една заешка дупка.
Наврях кутията вътре и я зарових.
-Почивай в мир!-Казах, изтупах си ръцете,а после се върнах на блатото ,за да открия куклата.
Знаех,че когато е ден тя не е опасна.
Обикалях дълго, но не можах да я открия.
Смрачаваше се,а аз не знаех на къде точно беше полянката...
Обикалях обикалях и изведнъж я видях!
Беше към 20:30-21ч.
Тя беше на замята,права и усмихната.
Като изключим зловещият елемент вътре в нея - беше сладка.
-Този път няма къде да се скриеш!-Каза ми доволно тя.
-Нито пък ти!-Казах и смело.
След всичко което бях преживяла,нямашеда се дам на едно парче дърво и купчина дантели!
Имах в себе си само джобно ножче-това си беше вече за притеснение!
Тя се усмихна , а после се опита да ме нападне.
Не знам от къде бе намерила този метален шиш,но ако успеех да й го взема...
Сбихме се.Тя изведнъж се уголеми - бе малко по висока от мен.Освен тялото и и външността и стана друга!
Бе ужасно набръчкана, с червена кожа и одърпана коса,а на ръцете си имаше огромни нокти.
Значи това бил демонът,сетих се аз и се помолих Бог да ми даде сила,за да го победя.
И аз не знам как но успях да я победя.
Взех и шиша ,и се опитах да я убия, но тя бе от дърво!
След като не успях,аз видях някакво старо въже и я омотах с него.Взех един камък и с негова помощ забих шиша в гърдите й,но тя не умря!
-Не можеш да ме убиеш,както се убива смъртен - изхили се тя, а после разкъса въжето и тръгна срещу мен. :yawn: :yawn:
Нямах ни най-малка представа как да я победя.
Вървях назад,когато изведнъж се озовах на полянката.
- Ти ще останеш тук - завинаги!-Изкикоти се тя,а аз се оглеждах за нещо с което да я убия .
Тогава тя ме удари толкова силно,че аз изхвърчах и паднах в блатото!
Бях ужасена .Усещах как потъвам,как нещо сякаш ме дърпа надолу.... :yawn: :yawn: :yawn:
Усещах студ,който премина по тялото ми, и тогава напипах нещо като...дърво може би.
Потъвах и знаех ,че ще умра .
Погледнах към брега за последно - демонът ровеше в нещата ми и се смееше злобно.
Изведнъж усетих как нещо ме повдига на горе...
Ставах лека като перце,огледах се и я видях-вещицата! :yawn:
Тя ме беше хванала през кръста и ме теглеше към повърхността на блатото.
Бях изплашена,но благодарна.
Тя ме остави на брега тихо, а аз и кимнах за благодарност.
Тогава тя направи нещо страшно-счупи едно от ребрата си и ми го даде,а после тихо каза:
-Убий я!
Аз видях как демонът се обръща към нас .
Взех костта,която ми даде, а после се сбихме с демона.
Надвих го и забих костта в гърдите му.
Мислех , че ще се счупи,но тя премина като през масло!
Демонът писна зловещо,а после се изгърчи и се пръсна.
Останах изплашена но и смаяна от това.
Изведнъж ми прималя и притъмня.
Усетих болка в сърцето и сякаш потънах в черна бездна.

Събудих се след часове може би, защото беше светло.
Станах от студената земя и се огледах.
Отново бях на полянката,а всичко си бе спокойно,все едно нищо не бе се случило.
Изтупах си дрехите и забелязах,че съм облечена в стара,бяла рокля.
Не знаех защо но имах чувството , че ребрата ме болят.
Огледах се и я видях!
Облечена в дънки,черно яке и зелена блуза,една чернокоса жена лежеше на тревата!
Боже-това бях аз! :yawn:
Защо се виждах тогава от страни и защо усещах ,че съм различна?!
тогава си спомних думите на вещицата!
Тя ми беше казала , че когато убия куклата-и аз ще умра!
Значи бях мъртва и не бях вече на този свят ?
Приближих се и огледах тялото си.
Нямаше му нищо - нищо,което да ме беше убило!
Но защо тогава бях мъртва?
Тогава чух детски смях.
Обърнах се и видях момиченцето и вещицата да вървят към мен .Но те бяха различни!
Бяха облечени също като мен в бели рокли.
-Не се страхувай,Ела.-Каза вещицата.
- Как да не се боя - та аз съм мъртва!-Казах и .
-Да,умря,когато уби демона,но ние те върнахме обратно!
Жива си - просто сънуваш.-Отговори ми тя .
-Благодаря ти,Ела.-Каза ми момиченцето и се усмихна.
-Заслужаваш дар,за смелостта си.Ти се изправи пред страховете си и победи. Подаряваме ти втори шанс!
Бъди щастлива,Ела и запомни - няма всемогъщо зло!
Ако вярваш,че можеш да победиш - шансът е на твоя страна!
Благодарим ти,че ни спаси.Сбогом,Ела!-Каза ми вещицата , а после ме блъсна и аз паднах върху тялото си .
Видях ярка светлина и затворих очи,усетих болка в гърдите,а после отворих очи.
Видях ,че е ден и че съм все още на блатото.
Станах от полянката и изтупах дрехите си.
Бях все още малко замаяна, но не ми пречеше.
Събрах си нещата в раничката.
Огледах се и видях голямо черно пепелище - там бях убила демонът, а пепелта му бе останала .
Посипах мястото със сол за всели случай, взех си нещата, а после си тръгнах .
Прибрах се у дома и се изкъпах.
Когато ме питаха къде съм била,аз просто им казах, яе вече няма значение.
От този ден нататък си казах,че не ми се забъркава в подобни неприятности. Продължих си следването в университета ,и вече не ходех на подобни места.
Седнах и написах историите си, за да не правите и вие моята грешка.Не ходете на странни, страшни места,защото по някога легендите не са само страшни историйки,за забавление край огъня,а реални и опасни събития.
Жалко, че Дида,Кати,Мима,Слави,Пешо и Коцето,днес не са тук до мен.
Те бяха страхотни приятели.
По някога още ми се струва, че чувам гласовете им- те присъстват само в кошмарите ми .
Днес мога само да им занеса по цвете и да им кажа колко много ми липсват,но и да съм благодарна на Силат,която ме закриляше и ме опази жива.
Няма значение дали е бил Бог или както там щете го наричайте,но аз знам , че без Него,днес нямаше да съм тук и да Ви разкажа историята си.
Историята за Малкото блатно ангелче...