Sanovnik.bg»Споделени Истории»Фантазии»Разказ за малко блатно ангелче

Разказ за малко блатно ангелче

Разказ за малко блатно ангелче
Приятелите ми отдавна се опитваха , да ме навият , да отидем на блатото , в близост до града ни .
Една вечер , ден след Архангелов ден , малко след 22 ч. , аз се съгласих .
Беше тъмно и страшно - само луната осветяваше наоколо и то с доста слаба светлина .
Честно казано на мен не ми се ходеше , но не исках да ме мислят за смотана и за това се съгласих .
Бяхме Аз - Емануела, сестрите Кати и Мима, Дида , Пешо , Слави и Коцето .
Отидохме с колата на Пешо , до гората .
- От тук сме пеша . - Каза Слави , а после показа една обрасла с тръни,храсти и треви пътека.
- Ще си разваля обувките в тази кал! - Запротестира Кати,а Пешо се разсмя и и каза :
- Споко , Катенце - ваще щи купят нови !
- Диде , имаш ли ластик ? - Попитах я аз .
- Да , ето .-подаде ми го - Ела , знаеш ли колко е часът ? - попита ме тя .
- 22 :35 ч . е . - Казах и аз .
- Хайде - не се мотайте - да вървим!- Каза Мима .
- За къде бързаш ? - Попита я Коцето .
- До 01 ч. трябва да сме си у нас . - Отговори Кати .
- Да вървим тогава . - Каза Слави и тръгнахме по тясната пътека , водеща на вътре в гората .
Толкова беше тясно, че вървяхме в редица по един .
След около 10 минути , стигнахме до една полянка .
- Я тук става за купон ! - Провикна се Пешо .
- Вярно - за това сме тук . - Каза Слави и извади няколко бири от раницата си .
Кати извади две одеала от своята , а аз - чипса и безалкохолното . Мима извади сладки , Коцето водка , Дида чашки и чинийки за еднократна употреба , а Пешо сложи два фенета да ни светят , а после и едно радио и се провикна :
- Аиде да пием и да ядем !
- А кой ще кара ? - Попита Дида .
- Ела не пие - тя ще кара . - Изсмя се Пешо .
- Но аз нямам книжка ! - Възпротивих се .
- Но можеш да шофираш , нали ? - Попита Мима .
- Да но ако ни спрат от КАТ...- Възразих .
- По добре да платим глоба , от колкото да се избием - не мислиш ли ? - Попита Слави .
- Добре . - Съгласих се .

Беше ни забавно , когато Пешо запали огън и каза :
- Хайде да си разказваме страшни истории .
- Хайде ! Хайде ! - Викаха всички .
Дида разказа за конникът без глава , Кати - за Дама Пика, Мима - за черният бръснар , Пешо за Кървавата Мери , Коцето легендата за Жокера .
Дойде мой ред , а после Слави трябваше да разкаже .
- Аз не съм по тези истории , за това ще ви разкажа за едно убийство , което се е случило преди години в някакво блато .
Става ли ? - Попитах ги .
- Да , разкажи . - Казаха всички .
Аз си взех малко чипс и започнах :
- Преди години , на някакво блато , в една пълнолунна нощ отиват на къмпинг 4 - рима студенти .
На сутринта , на шосето открили мъртво момиче .
Полицията дошла и открила , че е част от студентите .
Открили са ги всичките избесени на едно голямо дърво , а горката студентка , е била цялата в синини , все едно е прегазена и пребита . По случаят още се води разследване .
Страшничко , нали ? - Попитах ги аз .
- Да , наистина е страшно . - Съгласиха се всички .
- От къде го знаеш това ? - Попита Слави .
- От чичо - полицай е . - Казах му .
- В същност това не е цялата история . Аз я знам с всички подробности . - Каза Слави .
- Разкажи я де . - Казах му и любопитно го загледах .
- Добре .- протегна се той - Да започваме .
Взех си чашата с колата и всички го погледнахме .
Тогава Слави започна разказът си :
- Това се случило в една съботна вечер , малко след 23 ч .
Четирима студенти - две момчета и две момичета , дошли в това блато , да си правят къмпинг ...
- Тук ли се е случило ?! - Попита ужасено Мима .
- Да , Миме - тук . Ще мълчите ли , за да ви разкажа ?
Не ме прекъсвайте ! - Каза той .
- Добре . - Каза тя .
Той отпи от бирата си и продължи разказа си :
- Та именно на това блато дошли , за да си направят къмпинг.
Донесли си храна и пиене и се напили здраво .
Правили какво правили , тук на поляната , и решили да легнат да поспят .
През нощта едно от момчетата станало , да ... пусне "една вода" .По случайност се събудила и приятелката му .
Излезли и решили да правят нещо на полянката , но тогава чули писък .
Събудили се другите.
Тръгнали да се оглеждат , но никого не видели .
Изведнъж един от тях видял нещо бяло , да виси на един храст . Взел го и всички се скупчили около него .
Предметът бил малка , детска кукла , облечена в бяла рокличка . Всички започнали да я разглеждат и да се шегуват с нея .
Един от мъжете дори си я мушнал в панталона , а приятелката му я извадила от там , наплюла я и я хвърлила в блатото .
Другата студентка само била дръпнала косата на куклата , и се очудила , че е истинска .
А приятелят и и бил скъсал роклята , за да види дали са и нарисували гърди .
Щом куклата била в блатните води - тя потънала .
Чули плач на момиченце и женски писъци .
Огледали се - нямало никой .
Поизплашили се , защото били чували , че по някога там се събират вещици . Една от студентките поискала да си ходят , но приятелите и казали , че няма нищо страшно .
На сутринта , открили студентката , да лежи на пътя , облечена в кална бяла рокля , а на главата си имала само един кичур коса .
Била ужасно изплашена ,и повтаряла тихо:
"Мръсно блатно ангелче ! Мръсно , малко ангелче..." .
Според полицията , тя била напълно неадекватна .
Открили приятелите и голи и обедени на ей - онова дърво.
Целите били омазани с кал от блатото .
Взели труповете и ги закарали в моргата .Открили , че са умрели от удавяне - имали кална вода в дробовете .
После я завели в лудница , където е все още . :yawn:
-Гадна историйка . - Каза Дида .
- Страшничка . - Отвърнах аз .
- Но е измислена . Сигурно някой психопад ги е избил .- Каза Слави , а после стана и отиде зад едни храсти .
Всички освен мен и Дида бяха адски пияни .
Дида доизпи водката , а Пешо се разсмя и запали цигара .
Слави се върна след няколко минути , а после донесе нещо бяло , завързано с връв .
- Хей , я вижте какво намерих !- Каза разлюля предмета .
Беше кукла !
Много красива кукла , на момиченце , с красива черна косичка ,и бяла рокличка с бели чорапки .
Стана ми ясно , че Слави се базика с нас .
Дида взе куклата и каза :
- Я колко е сладка .
После и дръпна косата и каза , че е истинска и си отскубна кичурче , за спомен .
Мима попипа роклята и и каза , че е копринена , поля я с малко бира и каза :
- Опа - това няма да се изпере !
Кати видя едно синджирче на врата на кукличката , взе го , и каза , че е за нея .
Пешо я взе и си я отърка в чатала , а Слави я взе и почна да имитира ако бе жена какво ще и прави .
Аз я взех от ръцете му , загладих косата й , а после ги скастрих :
- Как не ви е срам - толкова е хубава - като жива е !
Коцето я дръпна и погледна дали има бикини и се изсмея :
- Тая нямала гащи !
Наплю я и я хвърли във водите на блатото .
Всички се разсмяха , но не и аз .
Изведнъж се чу клокочене , все едно ври вода , а после замириса на мърша .
- Кой се изпусна ? - Каза Мима .
- Никой - просто така си мирише Пешо ! - Каза Слави и се разхилиха .
Изведнъж се чу плясък на вода , детски палач и женски писък , който сякаш разцепи въздуха .
- От къде взе куклата ? - Попитах го аз .
- Намерих я в гората .. - Каза той, но замълча сякаш се сети нещо .
Видях го , че гледа нещо зад мен и чуй писъци .
Обърнах се и видях , че от блатото излиза малко момиченце , с черна косичка и безупречно бяла рокличка . . .
То вървеше с наведена глава , и плачеше .
Изведнъж от блатото излезе висока , бяла жена , облечена в бяла рокля .
Тя също беше чернокоса , но бе омазана цялата в тиня .
Всички се разпищяха .
- Наранихте моето дете . . .- Каза тя , а после погледна всички ни . Посочи ни и каза :
- Ще ви накажа ....

Не помня какво точно стана.
Помня само отделни неща .
Помня как тя ме блъсна в страни и един по един издави приятелите ми .
Припаднах.
Събудих се и видях малкото момиченце до мен .
То беше бледо и видимо ...мъртво!
Шашнах се .
- Не ме наранявай ! Моля те...- Проплаках аз .
То се усмихна , погали ме за да оправи косата ми и после стана от земята .
Погледнах го - то отиде до блатото и хвана жената за ръка .
После двете влязоха в него .
Чух детски смях, а после всичко притихна.
Облегнах се на дървото, погледнах на горе , за да благодаря на Бог , че съм жива.
Тогава ги видях !
Всичките ми приятели бяха избесени, със собствените си колани и дрехи по дървото под което седях... :yawn: :yawn: :yawn: :yawn: :yawn:







Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

4.2
Общо гласували: 5
52
42
31
20
10
Дай твоята оценка:

Коментари (9)

Изпрати
Емануела
Емануела
07.12.2012 09:37
Ако искате - драснете по някой коментар ;-)
0
0