Възможно ли е

Преди два месеца се случи така, че стана едно спречкване с едни махленски цигани между мен и тях. В 01.15ч. посред нощ отидох да им направя забележка за силно пусната музика и крясъци, от които се събудих и не можех да намеря спокойствие, а те се нахвърлиха върху ми с намерението да ме убият.

Да, искаха да ме убият, скочиха вкупом с ножове. За щастие, секунда преди да стигнат до мен, затворих пътната врата, след което започнаха блъскания и опити да влязат. Повиках полиция, но патрул-а беше върнат от дежурния понеже бабаитите се разбягаха 5 минути след инцидента и за това аз уведомих дежурния.

Последваха арести в следващите няколко дни и бабаитите се "кротнаха", но все още виждам в очите им заплахи като ги срещна на улицата. А преди две вечери се прибирах късно, около 23.00ч. и в тъмната улица на 100-150м. от мен в тъмното видях три силуета, които се мъдреха около дърветата в улицата (по тротоара).

Носех нож, тип "бодигард", с обезопасена дръжка и изключително здраво острие. На него се оповавах в този момент, понеже бях сигурен, че ми беше направена засада от циганите. Нямаше как да се връщам, понеже улицата е около 500м без кръстовише, а аз бях на втората трета част.

Извадих телефона си и набрах телефона на районното управление, но не натиснах повикване, а само поставих пръста си на бутона. С другата ръка хванах ножа така, че да не може да бъде избит от ръката ми, а по-точно с острието надолу, като завъртях положението му на 90градуса встрани.

Зачестих дишането си за да обогатя кръвта си на кислород, раздвижих главата си с кръгови движения и коленете също. С две думи приготвих се за атака. Сенките се приближаваха и приближаваха, а в един момент разстоянието се скъси до метри. Сърцето ми заби лудо.

Трите сенки се разделиха на по 2-3 метра една от друга и тази в средата изостана с метър-два назад, а другите две ме заобградиха почти. С периферното зрение ги "държах под око", а в детайли следях средната сянка за изненадващи действия.

Двете сенки се спряха, а тази в средата изведнъж протегна ръка и.... В този момент ми изрече: "Здрасти, батка!" Изведнъж разпознах гласа на едно циганче, но приятелче, хубаво момче и скромно, дори много добродушно което познавам от дете.

В това време вече бях замахнал с ножа в областта на шията му, но не зная с каква бързина на ума взех решение да протегна ръка още малко и да го прегърна през рамо, така, щото да не забележи ножа. На секунда беше от смъртта и не разбра изобщо.

В тъмното другите двама(едни малчугани, циганета) негови аверчета изненадващо се развеселиха понеже си мислели, че съм някой разбойник, който щял да им забие ножа в тъмното.(той после ми каза това). Много ги било страх и затова се разделили на три за да избягат в различни посоки в критичен момент.

Ето как щях да направя нещо ужасно в стремежа си да се защитя от все още очаквано нападение. Затова съвестта трябва винаги да е будна и хладнокръвието да се запазва дори и в най-критичните моменти.

Ако някой е изпадал в такава ситуация нека даде някакво обяснение или по-скоро мнение за това какво би трябвало да прави човек в подобни ситуации, а най-вече когато трябва да разчита единствено на себе си.