Краят на света
редакция:
Пак сънувах, че се разтапят ледовете и че вълни, които стават все по - големи и по - големи се изливат на сушата.
Както най - често се получава, те идват от две посоки, така, че хората се оказват заклещени. Вълните заливат бреговете и ги потапят и съотвено много хора умират.
Аз и още няколко човека се държахме за нещо (не мога точно да го определя), но не знаехме още колко ще издържим. Тогава аз осъзнах, че сънувам и пробвах да се събудя, но не можах и попитах един мъж до мен:
"Да речем, че сега сънувам и че по принцип мога да направя така, че да се събудя, но в момента имам малко проблеми. Какво да правя?" (Не мислете, че е глупаво да питам мъжа от съня какво да правя. Все пак така питам подсъзнанието си, а то знае отговорите на всички въпроси).
Той ми каза така: "Бог не ни праща нищо случайно и това, което ни прати, ние трябва да преодолеем сами."
Повече от ясно беше, че аз не трябваше да бягам от съня, а да го изживея докрай. Стиснах зъби и зачаках. По едно време се промуших от някъде и излязох през тунел от другата страна на нещо като дървена катерушка.
Видях, че вълните се бяха укротили. Ужасът беше свършил. Няколко жени си повтаряха: "Ще стана вегетарианка. Сега вече наистина ще стана вегетарианка." А аз се замислих и въздъхнах: "Аз за съжаление няма да мога."
Както най - често се получава, те идват от две посоки, така, че хората се оказват заклещени. Вълните заливат бреговете и ги потапят и съотвено много хора умират.
Аз и още няколко човека се държахме за нещо (не мога точно да го определя), но не знаехме още колко ще издържим. Тогава аз осъзнах, че сънувам и пробвах да се събудя, но не можах и попитах един мъж до мен:
"Да речем, че сега сънувам и че по принцип мога да направя така, че да се събудя, но в момента имам малко проблеми. Какво да правя?" (Не мислете, че е глупаво да питам мъжа от съня какво да правя. Все пак така питам подсъзнанието си, а то знае отговорите на всички въпроси).
Той ми каза така: "Бог не ни праща нищо случайно и това, което ни прати, ние трябва да преодолеем сами."
Повече от ясно беше, че аз не трябваше да бягам от съня, а да го изживея докрай. Стиснах зъби и зачаках. По едно време се промуших от някъде и излязох през тунел от другата страна на нещо като дървена катерушка.
Видях, че вълните се бяха укротили. Ужасът беше свършил. Няколко жени си повтаряха: "Ще стана вегетарианка. Сега вече наистина ще стана вегетарианка." А аз се замислих и въздъхнах: "Аз за съжаление няма да мога."
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3
Общо гласували: 1
50
40
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари