Краят на света

Краят на света
За втори път в живота си сънувам, че идва краят на света. Чувството е ужасяващо. Сънят ми беше от два сюжета.

Първо сънувах, че с приятелка, моя адашка, слизаме до плажа. Тя вървеше пред мен, на около метър. Минавахме през тръстика, която беше окосена.

В един момент приятелката ми се обърна и ми каза: "Сега ще се уплашиш". Аз започнах да се оглеждам и видях малко змийче, което беше заело неестествена поза. Виждах само главата му, защото останалата част се сливаше с тръстиката.

Обзе ме притеснение и започнах да правя големи крачки назад. Приятелката ми започна да говори: "Хайде идвай, нищо няма да ти направи, виж, на мен нищо ми няма".

Аз все повече започнах да се взирам. В този момент видях един саламандър, който бавно приближаваше змийчето. Като стигна до него го изяде. Беше ужасно.
Тази картина пробуди страх у мен.

Продължавах да крача бавно назад и се вглеждах в краката си. Колкото повече се взирах в тръстиката, толкова повече змии виждах, предимно червени.

Не си спомням в кой момент се озовах в двора на университета, в който уча. Беше вече тъмно, а аз чаках резултати от изпит с няколко колеги. Неестествено започна да изгрява слънцето, а беше вечер.

В небето имаше гъсти черни облаци, които пречеха на лъчите му да проникнат. Слънцето се виждаше като през опушено стъкло, но светлината започна да става все по-ярка.

Облаците започнаха да се разсейват, а лъчите, които огряваха кожата ни, бяха много горещи.

Изтичах в сградата на униварситета, за да се скрия от изгарящото слънце, а там бяха родителите ми. Гледахме все по-яркото слънце през прозореца, а аз им казах: "Това беше. Край. Всички ще умрем. Дойде краят на света".

Майка ми не откъсваше очи от прозореца и каза: "Има и по-лошо. Помисли. Много деца в този момент са сами".

Внезапно слънцето изчезна, а атмосферата беше оградена от лед. Сякаш цялото земно кълбо беше обвито от тънък слой лед, който беше сякаш на няколко метра над повърхността.

Ледът започна да се чупи. Останаха парчетата, които се рееха в небето. Всички ние мълчахме. Чакахме. След миг всичко стана черно. Нищо. Нито звук, нито цвят. Всичко стана черно и празно.

Не знам доколко съм успяла да опиша съня си, но все пак се надявам на някакво тълкуване.

Предварително благодаря.[научи повече...]

Рейтинг

4
Общо 1 гласували
5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (1)

Кали
Кали
19.03.2011 21:34
Уау! Какъв сън! Не мога да ти го разтълкувам, но вече ме е страх.
0
0