17:04h

Здравейте. Преди малко се събудих от зова си за помощ.В съня си не виждах образа си. не знам дали съм бих мъж или жена, но беше много заснежено (зимата не ми допада като сезон и не обичам студа, препочитам есента)

Шофирах, по едно време колата излезе от контрол, щях да се блъсна, но спрях на време. Мисля, че се опитвах да взема завой. Пред мен имаше полицаи и патрулка, спореха с някаква руса жена.

Зад мен се появи още една кола, но тя дойде не от където аз дойдох, ами от отсрещния завой. Паркирахме си колите от дясно на пътя, до някаква сграда, не много надалеч на 4/5м от завоя.

Мен ме беше страх, но не го показвах. Никой не познаваше никого, но бяхме готови да си помогнем. Колите останаха на пътя. Моята беше трета по ред, зад мен имаше още една кола(не помня цветове)слязоха по някакви стълби.

Аз си помислих, че съм си забравила телефона и казах на един от ''познатите'':"Би ли ме изчакал, забравих си телефона, ще проверя в колата". Той каза :"ОК!"

Върнах се, на ключалката на колата ми висяха и се люшкаха ключове, бяха на майка ми (но какво търсеха там?)погледнах ги, взех ги, проверих в чантата си за телефон, но се оказа, че е бил в джоба ми(десния ми джоб),заедно с ключовете на колата ми телефона и още джунджорийки.

Носех старо яке, като на тези ловджийските, само че малко по - дълго и беше бежово или кафяво на цвят, не съм сигурна. Заключих колата и тръгнах. ''Приятелят'' ми не беше там, както и да е, влязох през плъзгащасе огромна червена врата.

Плъзнах вратата, за да я затворя, не беше уплътнена. Чувах кучешки лай. След няколко крачки чух и как някой тропа с баскетболна топка. Имаше 2(3) дупки на тавана в горния десен ъгъл и се виждаха лъчове светлина.

Завих на ляво и направих 2-3 крачки, почти 4 и видях кучетата. Бяха 5 на брой, 2 големи, 2 средноголеми и едно малко(което беше под масата, него не го виждах).

Всички те бяха вързани със синджири и бяха втренчени в мене и аз в тях. Качих се върху някакъв железен плот. Имаше много железа около мен, мисля че бях в някаква кухня.

Исках да сляза, но едно от кучетата каза:Нападни я!(немска овчарка беше) и по - отсамното куче, до което бях по-близо до него изръмжа, но не ме нападна. Тогава започнах да викам за помощ. Помощ!Помощ!Помощ!.

Никой не ме чуваше, виках по-силно и по - силно, колкото можех, но никой не ме чуваше и се събудих.

Все още ме е страх! Бих искала да ми разтълкувате съня и в най-скоро време да получа отговор.

Благодаря!