Разтърсената пепеляшка

Здравейте. Аз съм така наречената Шели, в този сайт съм ви разказвала някои мой сънища,но сега реших да ви разкажа историята на моя живот.

Значи аз съм само на 18 г. и живея в едно не толкова централно, но и не толкова забутано кварталче. Случвали са ми се много гадни неща от страна на семейството ми (най вече).Хората казват ,че семйството е най-святото нещо, но така ли е?

Та моето семейство е с много висок морал-при нас трябва да се учи, да се работи и т.н. Често са ми казвали, да не разговарям и с момчета, за да не се покваря или нещо тем подобно и аз ги слушах. Винаги съм била перфектната дъщеря-сериозно!

Майка ми ме тормозеше много като малка (научиме да готвя, да чистя с тежката прахосмукачка, да използвам белината за почистване на пода, да простирам със стол защото простора не го достигах и да гледам дете по- малко от мен с 5 години ), а бях само на 9г.

Да аз бях момичето за всичко гладех ги, перях ги. Особено брат ми, който е с 3 години по голям от мен, много ме действаше и биеше, майка ми също много ми посягаше, караше ме да ставам в 6:00 сутринта лятната ваканция, докато тя спеше, за да правя закуска и пак бях боклукът за нея!

В училище винаги сам била пълен отличник и можех всичко, какво повече? Нещата към мен започнаха да се променят от както брат ми, разглезеното мамино синче, на когото винаги са му купували всичко, а мен ме лишаваха (не, че нямат, добре са финансово, просто майка ми не ме понасяше) стана наркоман!

От тогава баща ми намрази брат ми, защото му крадеше трудно изкараните пари и се дрогираше (с кока), майка ми защитаваше брат ми и се караше с баща ми и с мен, а аз реших да подкрепя баща ми(ЕДИНСТВЕНИЯТ ЧОВЕК ,КОЙТО ИСТИНСКИ МЕ ОБИЧА И МЕ Е ЗАЩИТАВАЛ ОТ БРАТ МИ И МАЙКА МИ).

Бяхме се разделили на лагери аз и баща ми срещу брат ми и майка ми. Майка ми много се дразнеше от факта, че аз съм с баща ми и непрекъснато се опитваше да го настрои против мен и мен против него (хаха не се получи).

Брат ми пък ме мрази и до ден днешен заради това, че неискам да се дрогира и хвана ли го, че го прави го съобщавам на баща ми, за да вземе мерки.

ТАКА БЕШЕ докато един ден майка ми се осъзна и спря да се връзва на манипулациите на брат ми(разболя се от Рак), сякаш прогледна от тази болест.

Спря да му дава пари и той дори трагна да се бие с нея. Сега сме го изолирали и никой не може да го понася, той не може да ни гледа, мрази ни и иска всички да умрем. Сега нашите му казаха, че няма да му дават повече пари, да се оправя сам (работи в чужбина събира за дрога)

КАКТО И ДА Е ! Животът ми найстина е тежък след като разбрах, че майка ми е болна (бях в будна кома )буквално не можех да се успокоя. Тя незнае, че знам за болеста и гледам да я подкрепям морално, въпреки че ме е мразила и тормозила през всичките тези години.

Когато разбрах, че е болна забравих за всичко. Сега се опитвам да не мисля за болетта и, а да се съсредоточа върху реализирането ми.

ВЕЧЕ СЪМ ДОСТОЕН ЧОВЕК, УВАЖАВАТ МЕ, подкрепят ме И СЪМ СВОБОДНА да решавам сама.