Две необясними истории

В пубертета ми се случиха няколко странни неща, които са ми необясними и до днес, ако може някой да ми помогне.

Първата ми история. Помнех много числа, дати, също така знаех с кого ще се срещна. В смисъл знаех кой ще дойде да кажем след 5 минути в нас или на улицата ще го видя, даже имаше хора, които не исках да идват, не исках да ги виждам, но въпреки това те идваха и аз знаех, но някак нямах право да казвам на никого.

Също някак знаех какъв период ми предстои примерно (знаех след 2 месеца, че ми предстои нещо лошо). Но с течение на времето това чувство изчезна, аз просто не го исках, беше ужасно да знеш педварително за нещо.

Ако някои си мисли, че е хубаво да знаеш какво ще стане греши ужасно.

И след като изчезнаха тия предчувствия ми се случи още нещо странно. Една лятна сутрин към 4 часа се събуждам с ужасни болки в корема (отидох до тоалетна и разбрах, че ми е дошъл цикъла).

Оправих се и си легнах и изведнъж усетих как клепачите ми натежават и искат да се затворят (обаче знаех, че не трябва да ги затварям)след няколко минути борба със себе си накрая се предадох.

Затворих си очите и се опитах пак да ги отворя, не успявах, опитах се също да си мръдна ръка, крак, не можех да помръдна. В същия момент усетих как цялата ми душа стана една топка събрана в главата ми (виждах тунела със светлината, за който всички говорят).

Осъзнах, че щом немога да мръдна и виждам светлината, значи това е края. Топката се опитваше да излезе от тялото, но аз не и давах и само започнах да се моля и да викам, че има за какво да живея още, някак знаех, че имам мисия някаква, която не съм свършила.

Душата ми в топката стана раздразнителна и гневна, бях ядосана и сърдита, че не съм си довършила работат. И накрая незная какво стана, явно някой ме освободи от тия окови и се събудих.

И някакси си дадох сметка, че щом някои ме пусна, значи аз наистина имам мисия. Но все още смятам, че незнам каква е тя.