Моето мило детенце
АнонименНовак
Знам, може да досаждам на редовните читатели, но това е моят живот. Иска ми се някой да ми даде съвет какво да правя. Синът ми е на 3, този месец ги навърши. Преди 2 години се разболя жестоко. 20 дни само повръщаше и беше с разтройство.
Тук в Кипър не можаха да му помогнат, може би съм обиколила острова за да го водя по лекари и специалисти. Когато видяхме, че нищо не се променя и напротив става и по - зле решихме да се върнем в България.
Купихме си билети и се върнахме. Още същият ден приеха синът ми по спешност във инфекциозно отделение. Диагнозата ротавирусен ентерит или на прост български беше напълно обезводнено. След 5 дневно лечение го изписаха в задоволително здраве и се започнаха мъките започнахме с диети защото не искаше да яде нищо.
Помислих си, че ако за почна да го захранвам както като беше бебе може би ще имам успех и да така беше, но до едно време. Дойде време и отново се върнахме в Кипър само, че моето дете много си обичаше кисело мляко.
В този Кипър обаче няма като нашето, хареса му, но получи алергична реакция. Спрях му го и започнах с прясно и колкото и странно да звучи, той се пристрасти към него и сега не иска нищо друго, само мляко, а е на 3.
Плаша се вече, дете на неговата възраст трябва да яде всичко и то много отдавна, как ли не го молих, как ли не бягах подир него за да хапне поне залък, а не е слаб 15 кг е.
Така се радвах, че като маниче си хапваше всичко и не подбираше. Тук ходим при една педиатърка, която казва да не се плаша, че той е просто злоядо дете и с времето ще започне да си хапва, но кога ще дойде това време.
От година и половина е все на мляко, а орзанизмът му се нуждае от витамини. Давам му, в нас е половин аптека, какви ли не витамини не съм му дала. Имаше ефект само с едни, но беше за около 1 седмица, а сега отново е същото.
Господи, страх ме е, много се плаша да не му се случи нещо. С моят мъж все се караме на тази тема и аз знам, че е прав, че детето е голямо и трябва да яде, но какво да направя като просто отказва и не иска.
На сила хубост не става, казаха ми, че е получил невротична реакция към храненето. Види ли лъжица или вилица и бяга като попарен.
Ако някой може да ми каже или да ми даде съвет какво да правя, нека ми помогне, ще съм му вечно благодарна.
Веси
Тук в Кипър не можаха да му помогнат, може би съм обиколила острова за да го водя по лекари и специалисти. Когато видяхме, че нищо не се променя и напротив става и по - зле решихме да се върнем в България.
Купихме си билети и се върнахме. Още същият ден приеха синът ми по спешност във инфекциозно отделение. Диагнозата ротавирусен ентерит или на прост български беше напълно обезводнено. След 5 дневно лечение го изписаха в задоволително здраве и се започнаха мъките започнахме с диети защото не искаше да яде нищо.
Помислих си, че ако за почна да го захранвам както като беше бебе може би ще имам успех и да така беше, но до едно време. Дойде време и отново се върнахме в Кипър само, че моето дете много си обичаше кисело мляко.
В този Кипър обаче няма като нашето, хареса му, но получи алергична реакция. Спрях му го и започнах с прясно и колкото и странно да звучи, той се пристрасти към него и сега не иска нищо друго, само мляко, а е на 3.
Плаша се вече, дете на неговата възраст трябва да яде всичко и то много отдавна, как ли не го молих, как ли не бягах подир него за да хапне поне залък, а не е слаб 15 кг е.
Така се радвах, че като маниче си хапваше всичко и не подбираше. Тук ходим при една педиатърка, която казва да не се плаша, че той е просто злоядо дете и с времето ще започне да си хапва, но кога ще дойде това време.
От година и половина е все на мляко, а орзанизмът му се нуждае от витамини. Давам му, в нас е половин аптека, какви ли не витамини не съм му дала. Имаше ефект само с едни, но беше за около 1 седмица, а сега отново е същото.
Господи, страх ме е, много се плаша да не му се случи нещо. С моят мъж все се караме на тази тема и аз знам, че е прав, че детето е голямо и трябва да яде, но какво да направя като просто отказва и не иска.
На сила хубост не става, казаха ми, че е получил невротична реакция към храненето. Види ли лъжица или вилица и бяга като попарен.
Ако някой може да ми каже или да ми даде съвет какво да правя, нека ми помогне, ще съм му вечно благодарна.
Веси
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 1
51
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари (5)
Изпрати
Единственото, което мога да те посъветвам е да не спирате да се борите.
0
0
Мои близки също имаха същия проблем. Техния син пък пиеше само вода. Момчето беше на 3 год. и тежеше 13 кг. .Чудеха какво да направят ,но това се оправя с годините си. Сега детето яде нормално ,но пък яде насила с някакво намръщено лице сякаш се отвръщава от яденето си.
0
0
И моята дъщеря не се хранеше предимно с кисело мляко някъде до към 3 год. Започнах да и смесвам киселото мляко я с настъргана ябълка , малко бисквити и дори с варен картоф. В началото не искаше и да опита , но после(като поогладнее) хапваше по малко.Аз и казвах ,че няма друго само това е ,което и давам.Дърпаше ме да ходим на магазина (казвах- ами няма пари ! )Постепенно намалих "дозата " на млякото и накрая започна да яде натурални храни.Тази адаптация продължи около месец. Сега си яде всичко( с изключение на червена чушка). Опитайте постепенно привикване .
0
0
Знам ще ти прозвучи брутално но аз така успях.Може би защото детето не беше мое,а аз бях само на 19 год.когато това се случи.Бях студентка през далечната 1995 г. и през свободното си време работех като детегледачка в едно доста заможно семейство.Детето беше на 6 и беше доста разглезено и злоядо.Всички бяха вдигнали ръце от него,а и точно по това време втората му майка роди братчето му.Ники ядеше само прясно мляко и течен шоколад и то точно определена марка в тубичка.Шкафовете бяха пълни с този шоколад,а единия от хладилниците беше пълен с мляко.Малкия наистина не близваше нищо друго.Случи се така,че трябваше да се грижа за Ники в продължение на 10 дни денонощно защото баща му замина по работа в чужбина,а мащехата с братчето беше на море.Останахме само аз, той, говачката и хората от охраната.Два дни му давах мляко с шоколад но на 3 ден той нещо взе да се лигави и да ме побърква.За да ме ядоса и изкара от къщата изхвърли всичкото мляко с нечовешко задоволство и ми разпореди да отида и да му купя по вкусно.Аз бях полудяла но се овладях и му казах, че баща му е забранил да се напуска къщата в негово отсъствие.То така си и беше де.Към 14 часа малкия огладня но нмаше мляко а аз скрих и кашона с течен шоколад Ники изпадна в криза и рева до посиняване.На другия ден цирка се повтори още сутринта.Вече беше зверски гладен и изнервен.Но уви...Даже момчетата от охраната дойдоха да видят какво става.На втората вечер изтощен и гладен Ники се промъкнал в стаята на охраната докато играехме на криеница и излапал лещата която момчето си носеше в буркан за вечеря.Намерих го при охраната да яде голяма филия селски хляб и лещата.Вечерта повръща и извиках лекар.Той ми каза да му дам чай със сухар и на сутринта отново да му дам същото но в малки количества.Така за около 7 дни опитвахме различни храни в малки количества с Ники и той прояде .Срещнах го преди 2 седмици.Вече е голям мъж.Учи в университет в чужбина и се беше прибрал за Великден.Винаги като се видим се смеем и си спомняме за вкусната леща и голямата филия селски хляб.
0
0
незнам мила просто нямам думи може би ако спреш да го молиш и да искаш да го храниш ще се оправи или пък за проба го накараи да седне при други много гладни деца докато те ядът може лека по лека итои да се присъедени към тях или пък нему даваи да яде да речем от 6-7 часа до 4-5 следобет а после му купи някакви бисквитки ,соленки кифлички и пробваи така дано да се оправи и аз имам деца и знам какво да си без силна
0
0
