Сънувах баба ми, която е починала
редакция:
Прибирам се от някъде в предполгаемия ни дом с баба ми. Прибирам се аз и на входа една жена, уж позната, краде грозде, което беше закачено на вратата. И както си бях така, тя ми напъхва в ръцете малко грозде.
След това се качвам по стълбите и навсякъде има грозде по земята. Като наближих вратата да си влизам, виждам в коридора на една маса нашият телевизор, лап-топ и още нещо, но не помня.
Та влизам вътре и в един хол, на маса, лежи починалата ми баба. Аз се уплаших и веднага звъня на майка ми, която е в Гърция.
Започвам да и говория, че ме е страх и че баба мърда, обръща се чеши се по главата, тръска се. Изведнъж баба ми казва името на болната ми леля, която вече 5 години е на легло след инфаркт.
Аз не затварям телефона, ами само взех да викам, мамо. Тя диша и говори жива е. Започвам да викам силно, бабо дишай, дишай, добре ли си, да ти дам вода.
Тя каза: дай ми и устата и лепнеше, но аз не и дадох и реших първо да я питам дали иска да говори с мама, която е на телефона и тя я поиска.
Попита мама, как е и мама попита баба как е. Баба и каза, че е много добре. И после аз взех телефона и викам на мама: Мамо, сега какво ще правим, ако я оставим тук тя пак ще умре. Ще я вземаме ли при нас в града? И това беше.
Мен ме притеснява това, че след като я питах, баба ми каза, че иска да говори с мама по телефона и това да не означава че я вика при нея и че иска да ми я вземе.
Още повече ме е старх, че днес мама ще ходи в София, в голям град, с много хора и коли.
Моля, кажете ми нещо, че много се среснах.
След това се качвам по стълбите и навсякъде има грозде по земята. Като наближих вратата да си влизам, виждам в коридора на една маса нашият телевизор, лап-топ и още нещо, но не помня.
Та влизам вътре и в един хол, на маса, лежи починалата ми баба. Аз се уплаших и веднага звъня на майка ми, която е в Гърция.
Започвам да и говория, че ме е страх и че баба мърда, обръща се чеши се по главата, тръска се. Изведнъж баба ми казва името на болната ми леля, която вече 5 години е на легло след инфаркт.
Аз не затварям телефона, ами само взех да викам, мамо. Тя диша и говори жива е. Започвам да викам силно, бабо дишай, дишай, добре ли си, да ти дам вода.
Тя каза: дай ми и устата и лепнеше, но аз не и дадох и реших първо да я питам дали иска да говори с мама, която е на телефона и тя я поиска.
Попита мама, как е и мама попита баба как е. Баба и каза, че е много добре. И после аз взех телефона и викам на мама: Мамо, сега какво ще правим, ако я оставим тук тя пак ще умре. Ще я вземаме ли при нас в града? И това беше.
Мен ме притеснява това, че след като я питах, баба ми каза, че иска да говори с мама по телефона и това да не означава че я вика при нея и че иска да ми я вземе.
Още повече ме е старх, че днес мама ще ходи в София, в голям град, с много хора и коли.
Моля, кажете ми нещо, че много се среснах.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 1
50
41
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари