Подтискаща обстановка

Здравейте, драги читатели. Ще ви споделя малкия си проблем с хората в обкръжението ми. Истината е, че нямам истински приятели. Всеки ме смята за важна, злобна или повърхоностна тъй като произхождам от заможни родители.

Мислех си, че всички момичета от класа ми всъщност ме харесват такава каквато съм и, че ще ми окажат подкрепа ако съм в беда, че са истински и доверени хора, на които можеш да им имаш доверие, но - не, много съм се лъгала. Доста неочаквани разочарования съм преживявала и подтискала.

От една страна си мисля, че това е нормално и, че като отида в гимназия всичко за мен ще остане безразлично в миналото и ще си намеря нови приятели там, но не всичко е толкова просто както ви го описвам. В целия ни клас и изобщо в цялото училище няма и един свестен човек.

Всички са злобни, алчни или интриганти. Когато всеки ден извървявам пътя до училище си казвам: "Защо заслужавам да уча в такава среда". Разбирате ли ме? Не ми е до ученето колкото до самата обстановка, просто не мога да ви опиша колко злобни и ужасни хора има там.

За мое щастие аз намерих една истинска приятелка, която мисля, че ще ми остане за цял живот. Двете заедно се опитваме да изминем през тези препядствия в продължение на 6 месеца, но за съжаление има някои хора, които просто не трябва да бъдат точно тук.

Има едно момиче, което още от 2 клас ме е мразела безкористно и винаги ме е гледала злобно. Винаги се е опитвала да ме проваля, да ме побеждава във всичко, за да бъде тя най. Тя винаги ми завиждаше, когато аз успявах в нещо или когато аз бях по-добра в нещо, което на нея не й се отдаваше. Беше истинско изпитание за мен.

Сега тя всеки ден се залепя до мен и ме прегръща сякаш сме първи приятелки от деца, но съм напълно убедена, че тя дълбоко в себе си помни колко много караници и проблеми ми е причинявала.

По принцип имам самочувствие и не се оставям да ме използват, но си мисля, че ако реша да я разкарам от себе си, тя ще ми отмъсти по някакъв начин, а аз точно тогава мога да я съсипя, но не искам да падам на нейното ниво, за това се старая да изчакам още малко до края.

Представяте ли си каква злоба още от малки деца, но около мен има още къде къде по злобни хора, но не издържам вече, защото за мен това са 7 години. Попадали ли сте в таква ситуация, в която да сте напълно безпомощни?

Ще съм ви много благодарна ако оставите коментар или ми дадете съвет, за това как да се справя в училище, където съм много депресирана и се чувствам наистина ужасно. Благодаря ви за времето, което сте ми отделили.