28 ми- февруари

Бях в някаква къща, която беше в ниското на един булевард. Осветление нямаше и единственото идваше от една лампа от самата къща и лампите на булеварда. Беше вечер и баща ми, брат ми един приятел, с който не се познавам в реалност, а от една интернет игра, бяха в къщата.

Не знам какво правех в двора на къщата, когато едно куче започна да лае, увива и дърпа синджира си все едно беше полудяло. Това ме накара да погледна на горе към стъпалата, които водеха към този булевард, когато видях някакви сенки в черно да преминават много бързо и да завиват надолу към къщата и мен.

Всичко беше покрито от черни наметала с качулки, дори на ръцете си носега ръкавици отново в черно. Те се движеха по двойки и преминаха няколко пъти покрай мене, след което изчезваха в нищото.

Отидох до портата, защото тя се отвори и исках да я затворя, когато те отново се появиха, но този път не изчезнаха а отидоха към вратата на самата къща.

В следващия момент бях в къщата. Баща ми си беше хванал главата в две ръце и само повтаряше:
- Те са тук за мен! Те са тук за мен! Намериха ме! (баща ми почина преди две години)

Това обаче не беше баща ми, а друг мъж, който не познавах. Той наистина приличаше, носеше дрехите на баща ми както си го спомнях, но когато се вгледах по-добре осъзнах, че това е някой непознат за мен мъж.

Ние с брат ми започнахме да заковаваме врати и прозорци, защото мъжете и жените в черните дрехи блъскаха по всичко за да влязат в къщата.

Бързахме да залостим и последния прозорец, когато се обърнах към приятеля ми от интернет и видях ореол около главата му, а някакъв глас който беше нито на мъж нито на жена шепнеше:
- 28-ми Февруари! 28-ми Февруари!
Очите му бяха изцъклени, а лицето му пребледняло от страх. Мисля, че в реалност никога не съм виждала някого толкова уплашен както той в съня ми.

Когато говорех с него на реалност в интернет му казах, че съм сънувала нещо свързано с него и искам да се пази на датата 28-ми февруари. Той започна да се смее, след което ме попита какво съм сънувала. Когато му разказах, той вече не се смееше, защото ми каза.

- Не знам защо си сънувала точно това, но моя баща почина на датата 28-ми февруари. Аз бях наистина много уплашен, защото баща ми беше вече няколко години в кома и дори не знаех дали ме чуваше когато се сбогувах с него.

Така и не разбрах обаче имаше ли нещо общо това със смърта на бащата на този мой приятел? След като му обясних как е изглеждал приятеля ми вече беше настръхнал, защото с подробности съм обяснила точно как изглежда той.

И друг път съм сънувала подобни неща, които са били или са ставали в бъдеще, но да сънувам бащата на някого, който съм виждала само на снимка, да не говорим, че с него не сме говорили за баща му. Аз дори не знаех, че е мъртъв, и ми се стори много странно.