Дежа вю или...

Здравейте! Случайно попаднах на този форум и реших да се присъединя и аз. Няма да описвам всичките си истории защото те са доста. Но от няколко години това, което става с мен се засилва и има моменти, когато наистина се плаша.

Не зная как да го нарека, трудно ми е да го опиша какво точно става. Може би преди 20 г.сънувах иконата на Исус Христос и под нея преминаваше надпис (буквите бяха неонови). Успях да вида само първата дума:НЕ ЗАБРАВЯЙ.

Така и не разбрах какво да не забравя. След това от време на време започнах да усещам какво ще стане в даден момент и то ставаше. Дори имаше период когато децата ми се шегуваха да им кажа ще ги изпитват ли в у-ще.

Всичко става за част от секундата, в едим момент ми идва в главата и аз зная какво следва. Мога да кажа, че на моменти ми помага но, в много случаи ми обременява мозъка.

Имам моменти (и то не един или два)когато като погледна човек и зная какво си мисли или какво смята да каже или е казал. В много случаи дори и да не съм близо до определени хора, аз зная какво смятат да прават(имам в предвид неща свързани с мен).

Един от лошите ми проблясъци беше на малко преди Нова година, както се бяхме събрали, аз видях майка ми прежълтяла с малко изпито лице(а тя беше напълно здрава) и разбрах, че тя ще ни напусне от този свят.

Направих всичко възможно на самата Нова година да сме заедно всички защото знаех, че това е последната. Аз живея и работа в Италия, след празниците като се върнах, мисловно започнах да си подреждам нещата какво трябва да направа като дойде момента.

Не мога да ви опиша какво отвратително усещане е това. Борех се сама със себе си и не исках да приема тази мисъл но, на 10.02 сутринта когато ми се обадиха, че мама е починала внезапно, аз не можех и да плача. Направих всичко както го мислех преди това.

Другите ми моменти са по леки, но ме тормозят много. Дори и на работата ми, и да не съм в момента там, достатъчно ми е като вляза да погледна колегите си и лека - полека разбирам кой какво е говорил или направил(разбира се свързано с мен).

Не смея да им обяснявам каквото и да е, ще ме помислат за луда, а в същото време се чудат как така аз винаги зная всичко при положение, че не съм била там. Спирам до тук, вече ми идва много.

Ако някой може да ми каже какво е това и да ми даде съвет какво да права за да не се получава така, ще съм му много Благодарна.

Поздрави от Италия. БЛАГОДАРЯ ВИ ПРЕДВАРИТЕЛНО.