Моят живот

Моят живот
Здравейте. На 12 съм, падам си адски много по психо-ужасите, още от 10 годишна, но това е отделен въпрос. Вярвам в свръхестественото. Не се чувствам толкова малка, и други са ми го казвали.

Обичам да пиша стихотворения, да рисувам, да снимам и да описвам природата, да пиша песни и да пея. Имам много идеи за подобрение на света, обичам сама да си създавам разни работи, да си правя разни присбособления, но ми е трудно да изразявам идеите си с точност.

Не знам защо, но просто не мога да търпя някой да ми казва кое как да се прави, дали взимам правилното решение, и най-много мразя, да ми казват какво да правя.

Лесно се сприятелявам и обичам да комуникирам, но просто в определени хора виждам нещо, което ме кара да не общувам с тях. Имам 7мо чувство, развити са ми доста рефлексите. Ако не съм в компания със себеподобни, не говоря с никой, изглеждам подтисната.

Не съм добра в съчувствието, състраданието, но харесвам да давам съвети на хората и да показвам собственото си мнение. Често се затварям в себе си, имам нужда да остана съмичка, но не твърде дълго. Самотата ме изяжда отвътре (дори и в зодията ми го пише!)

Никога не губя надежда, но лоша черта ми е, че не е защитавам, оставям се да ме мачкат. Оптимист съм. Обичам да гледам животните и да си мисля, че ме рабзират, някак, общувам с тях. Като по - малка даже си мислих, че в мен живее духче и общувах с него. Честна съм с всички, което по някой път ми изиграва лоша шега. Накратко живота ми:

От малка обаче(5/6) годишна когато минавах покрай някой некролог, започвах да чувам женски или мъжки глас за много кратко( в зависимост дали на некролога има мъж или жена)и за мое учудване, изобщо не бях изплашена, напротив.

Споделях с мама и татко и даже ги питах дали и те чуват нещо. Спомням си, че когато се задаваше буря, се качвах на последният етаж(където живее леля и чичо с двете им деца, който са по-големи от мен), излизахме на терасата, а аз започвах да си съчинявам разни стихове за светкавиците, като например "вънка тряска и вали, тенджерите дрънкат, хлябът пада от кутията.." (незнам колко е вярно,така ми каза леля).

Обичах да рисувам и рисувах постоянно. После на около 8/9 годишна възраст започнах да се възприемам като нещо по различно, просто седях и гледах в огледалото и си казвах "откъде съм аз?", разпитвах за свръхестественото татко ми, имах желанието да научавам факти за света.

После на 10 годишна възраст гледах за първи път, ако не се лъжа страшен филм, ходих на уроци по рисуване и най-важното, участвах в пиеса. С госпожата от пиесата най-много се сприятелихме аз и моята най-добра приятелка, която и тя учавстваше в пиесата.

Сестрата на госпожата дойде на една репетиция(а тя е актриса в София) и оцени как всички играят, даде медальон и пръстен на момчето и на момичето(аз), които според нея играеха най-добре. След като свърши пиесата, аз и приятелката ми започнахме да споделяме интереси с госпожата ни(тя е на около 50).

В нея видях много потенциал, тя също вярва в свръхестественото, даже много пъти докато ми е било лошо по време на репитиции е "взимала енергия от космоса" и ми я е давала, тя познава билките, може да рисува и пише стихотворения, като цяло-много интересен човек е.

След като свърших с пиесата, започвам да карам приятелите ми да играем сцени от страшни филми, които съм гледала. Много от приятелките ми се чудят как не ме е страх от тези неща и често не искат да говорят на тази тема с мен.

След това,( миналата година, докато бях на 11) родителите ми и леля ми (която е сестра на баща ми) започнахме да строим. Откакогато съм се нанесала в новата ми стая се случват много странни неща.

Първата година постоянно се будех в 3/3 и нещо през нощта, почти всяка вечер. Контузих си много лошо крака ( 2 месеца бях в гипс с 4 игли и не можех да ходя), а в този период не ходех на училище и седях в къщи по цял ден, бездействах (което най - мразя).

А интересното беше, че всяка вечер сънувах сън, който после помних като на изуст). След това дойде лятото, кракът ми е наред и се преместих в друга стая само за сезоа, понеже даваме стаята ми на почиващи за лятото.

След като се преместих в друга стая, това престана. Сега обаче (преди около седмица) отново съм си в моята стая, много си я харесвам, с нови мебели е, в свежи цветове, започнах пак да се будя през ноща без причина, но без страх. Може би защото не бях повдигала темата за свръхестествено.

Не съм гледала също и в колко часа става това. Но днес се сетих за всичко това и отново ме е страх да си легна От около 1 седмица не знам защо интернетът ми спира много рано (с лаптоп съм) точно към 00:00 и съм принудена да си лягам понеже ми е скучно.

Много чесно се чудя наред ли съм, въобразявам ли си или наистина се случва нещо. Не ме е страх от нищо друго, но просто това будене през нощта ме плаши адски много.

Казвала съм на майка ми и на татко, естествено, според тях "си въобразявам". Моля да няма коментари от сорта "спри да гледаш страшни филми" или подобни, а нека тези, на които им се е случвало да кажат какво правят.

Четох за някакви деца индиго и защо, толкова много си приличам с тях, а още по - малко, защо ми казват, че съм дете с много дарби ?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

4
Общо гласували: 1
5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (11)

Изпрати
Megi
Megi
29.08.2011 22:07
Здравей. Аз съм Меги, на 13(почти на 14).Когато почнах да чета първото ми впечатление беше, че някой от чертите ми са като твоите като например : "Не знам защо, но просто не мога да търпя някой да ми казва кое как да се прави, дали взимам правилното решение, и най-много мразя, да ми казват какво да правя." Също така съм много общителна като теб. И аз понякога рисувам, преди много обичах да рисувам. От малка всеки ми е казвал, че имам талант да рисувам. И аз ходех на школа, но ми писна, рисувам когато ми е на кеф и когато ми се рисува, през останалото време просто ме мързи или не ми се рисува. От 5 клас почнах доста често да си пея, даже започнах да чета текстовете на определени песни и да си ги пея. И след това ги запомнях и сега съм по същия начин, само че пея всеки ден, не мога да издържа без да пея, просто много обичам да си пея. Казват ми, че мога да пея, но аз много не харесвам гласа си понеже знам, че има и по - добри за това си пея просто за себе си. Та както и да е понякога като почна много се унасям. За страшните филми, ами какво да кажа, аз ги гледам от много малка преди да тръдна на училище помня, че всяка вечер отивах при татко във хола и гледахме филм какъвто даваха по - често екшън, но и ужаси съм гледала, така че не мисля, че филмите ти повлияват щом и не те е страх, но не знам не съм доктор.
За пиесата аз съм страшно запалена и в момента ми е мечта да съм актриса. В училище имаме Театрален кръжок. От 7 клас съм запалена по това (в момента съм за 8) в пети клас ни казваха за тези кръжоци, но тогава не му обърнах много внимание, а и на малко хора им беше известно за тоя кръжок. Когато разбрах (а това беше към края на 2-рия срок) реших другата година да се запиша. А в свръхестесвеното вярвам аз съм много суеверна, а и си има причина за да вярвам. Ако не беше това, нямаше да вярвам толкова, но иначе всичко е възможно. Доказано е и толкова много хора споделят за това, така че как да не повяраш, а за тези които не вярват им е бедна фантазията ) защото не всичко е това, което изглежда. Това за стаята ти, понеже имам много опит в това и съм чела много мисля, че ще е добре да се преместиш да спиш другаде. Тази стая е обладана от нещо, но не мога да кажа от какво или пък не ти влияе добре. Не мога да посоча конкретно какъв е проблема, за тези работи си има специалисти, но не знам дали се срещат в България. А за децата индиго, не съм сигурна дали си от тях само забелязах, че за възрастта си мислиш много зряло и съм забелязала, че писмеността ти е развита добре. (само ще направя малка забележка имаш малки грешки с буквите, но сигурно от невнимание или от бързане си натиснала погрешното копче. За дарбите наистина е така, срещала съм и друго момиче като теб, но понеже не я познавам много добре, не знам дали говори истината защото съм забелязала, че умее да лъже доста добре. Не мисля да конкретизирам точно какви дарби има и с какво се занимава, защото направих вече едно голямо романче, така че мисля да спра и се надявам да съм ти помогнала по някакъв начин с този твой проблем.
0
0
A
A
29.08.2011 00:24
1. Няма как да не ти правя забележка, че гледаш страшни филми понеже това, което гледаш, чуваш, мислиш и всякакви други работи се отразява на съня ти. 2.Това, че ставаш в определен час, може би биологичният ти часовник настроен да се събуждаш в определено време. Преди време гледах ужаси, свръхестествени неща, четях за паранормални неща. И това се отразяваше на мозъка ми. Т постоянно си мислиш за такива неща. Така, че няма как да не сънуваш свръхествено.

0
0
Kitana
Kitana
28.08.2011 23:16
С всичките тези намеци можеше още от самото начало да споделиш мисълта, че може би си "дете индиго". Всъщност да си призная днеска цял ден четох разни статии за децата индиго и децата кристали. Казват, че те са сходни, но докато децата кристали са по-миролюбиви и т.н., децата индиго са по-бунтарски настроени. Така като чета разказа ти, ми се струва, че може да си дете кристал - прочети за тях в интернет.
А иначе, някак си от много ранна възраст си почнала да гледаш horror - и това може до известна степен да ти влияе.
А и в наши дни, честно да ти кажа, никой не се чувства на своята възраст. Например, аз съм на 13.
0
0