Въпрос на дневен ред: Защо
редакция:
Някога имали ли сте чувството, че животът ви изобщо няма да протече по начина, по който искате и планирате ?
Аз го имам. Постоянно. От доста време насам се подготвям и информирам относно това, което трябва да направя, за да ида да следвам криминалистика в чужбина.
Първо исках да стана актриса, но тъй като осъзнах, че е невъзможно и ще си остана само с мечтата, се устремих към нещо по-земно. Но сега от седмици насам постоянно ме преследва предчувствието, че не съм тази, за която се мисля (сякаш самата аз не се познавам) и ще ми се случи нещо, което ще промени живота ми - той ще кривне по някакъв път, съвсем различен от този, по който искам да вървя, и ще бъде трудно, ще изгубя връзките си със семейството си и ще се занимавам с нещо свръхестествено.
Още от малка ми се случват много странни случки, които просто нямат логично обяснение - сънувам бъдещето (понякога), шумове, силна интуиция, гласове, на един път дори видях някаква сянка на вратата, преди котката ми да се хвърли към нея злобно и да я разсее (явно я беше усетила).
Доста пъти знам, че ще случат неща още преди да са се случили. Примерно: аз по принцип нося само една химикалка на училище, но понякога усещам, че трябва да си взема още една. И същия ден някой ми иска химикалка. Почти винаги става така.
Или пък знам, че някой ще ми се обади и ще ми каже еди-какво си, или че вече го е казал; знам примерно кога учителката ще изпита мен и затова колкото и да говоря и да се разсейвам в час, много рядко може да ме хване неподготвена.
Веднъж (да е било преди две години, докато още живеех в стария апартамент /там имаше някаква сила, не мога да го отреча/) бях в някакво полубудно-полузаспало състояние и виждах и усещах всичко, но не можех да помръдна, сякаш бях заспала.
Лапмата беше светната и изведнъж започнах да чувам гласове. Бяха много странни - звучаха като един и същи глас, но сякаш с него говорят много души, един през друг; беше на някакъв език, който за първи път чувах и думите бяха ясни, сякаш хората говореха на висок глас, но аз ги чувах като шепот.
И по едно време усетих как нещо се приближава към мен, но не можех да го видя. Точно когато стигна до мен, се събудих.
Тази случка много ме тормози, както и това предчувствие, че ще бъда принудена да се занимавам със свръхестествено мимо волята си. В момента само изучавам окултното (още не съм пристъпила към практиката) и имам чувството, че това ми е предопределено да правя, това ще е оста на моето колело на живота. И незнанието просто наистина ме тормози.
Преди година не особено случайно открих, че съм дете индиго. Вписвах се във всички критерии и това беше шок за мен първите няколко минути, но после шока отмина и беше заместен от чувството, че сякаш подсъзнателно съм знаела, че някой ден ще стане така, че да разбера (винаги съм била от различните).
Та, ако някой от вас четящите има някаква информация относно гореописаните гласове, или може да ми каже някакъв начин, различен от ходенето по врачки (тъй като повечето от тях за шарлатани и измамници), за да разбера поне мъничко за това, което ме очаква в бъдеще, да сподели. Ще съм му много благодарна.
И само за информация: аз съм на 14 години и 8 месеца.
Аз го имам. Постоянно. От доста време насам се подготвям и информирам относно това, което трябва да направя, за да ида да следвам криминалистика в чужбина.
Първо исках да стана актриса, но тъй като осъзнах, че е невъзможно и ще си остана само с мечтата, се устремих към нещо по-земно. Но сега от седмици насам постоянно ме преследва предчувствието, че не съм тази, за която се мисля (сякаш самата аз не се познавам) и ще ми се случи нещо, което ще промени живота ми - той ще кривне по някакъв път, съвсем различен от този, по който искам да вървя, и ще бъде трудно, ще изгубя връзките си със семейството си и ще се занимавам с нещо свръхестествено.
Още от малка ми се случват много странни случки, които просто нямат логично обяснение - сънувам бъдещето (понякога), шумове, силна интуиция, гласове, на един път дори видях някаква сянка на вратата, преди котката ми да се хвърли към нея злобно и да я разсее (явно я беше усетила).
Доста пъти знам, че ще случат неща още преди да са се случили. Примерно: аз по принцип нося само една химикалка на училище, но понякога усещам, че трябва да си взема още една. И същия ден някой ми иска химикалка. Почти винаги става така.
Или пък знам, че някой ще ми се обади и ще ми каже еди-какво си, или че вече го е казал; знам примерно кога учителката ще изпита мен и затова колкото и да говоря и да се разсейвам в час, много рядко може да ме хване неподготвена.
Веднъж (да е било преди две години, докато още живеех в стария апартамент /там имаше някаква сила, не мога да го отреча/) бях в някакво полубудно-полузаспало състояние и виждах и усещах всичко, но не можех да помръдна, сякаш бях заспала.
Лапмата беше светната и изведнъж започнах да чувам гласове. Бяха много странни - звучаха като един и същи глас, но сякаш с него говорят много души, един през друг; беше на някакъв език, който за първи път чувах и думите бяха ясни, сякаш хората говореха на висок глас, но аз ги чувах като шепот.
И по едно време усетих как нещо се приближава към мен, но не можех да го видя. Точно когато стигна до мен, се събудих.
Тази случка много ме тормози, както и това предчувствие, че ще бъда принудена да се занимавам със свръхестествено мимо волята си. В момента само изучавам окултното (още не съм пристъпила към практиката) и имам чувството, че това ми е предопределено да правя, това ще е оста на моето колело на живота. И незнанието просто наистина ме тормози.
Преди година не особено случайно открих, че съм дете индиго. Вписвах се във всички критерии и това беше шок за мен първите няколко минути, но после шока отмина и беше заместен от чувството, че сякаш подсъзнателно съм знаела, че някой ден ще стане така, че да разбера (винаги съм била от различните).
Та, ако някой от вас четящите има някаква информация относно гореописаните гласове, или може да ми каже някакъв начин, различен от ходенето по врачки (тъй като повечето от тях за шарлатани и измамници), за да разбера поне мъничко за това, което ме очаква в бъдеще, да сподели. Ще съм му много благодарна.
И само за информация: аз съм на 14 години и 8 месеца.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 2
52
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари