Спасих братчето си

Аз не сънувам често или поне не си спомнам сънищата. Моите сънища най - често са страшни или просто страхотни. Сега ще ви разкажа един от моите страшни.

Сънувах как съм в стаята си с майка ми и чувам гласа на братчето ми. От начало не осъзнавам, че това е неговият глас. Не знам как, но мама нищо не чува и отива да простира дрехите.

Аз чувам нещо като смях и отивам да видя. На път към всекидневната виждам братчето ми чисто голо, явно се е къпало, качен на огледалото, където по принцип е невъзможно.

От долу под него е цимент, ако паднеш от такава височина може да се случи и най-лошото. То тръгва да пада и аз отивам отдолу и го хвашам. Чувствам голяма болка, но нищо сериозно.

Завивам го в кърпата плачейки и го прегръщам с всичка сила. След това се събудих плачейки за случилото се в съня и радвайки се вече успокоена, че е просто сън.

Сънят не е дълъг, но чувството бе ужасно, да видиш как може братчето ти да.. :cry: