Летях до друга планета
редакция:
Сънят ми беше отдавна, но ми направи голямо впечатление и реших да го споделя в този сайт.
Случката се развива в мойто село, но реално не съм там само в съня. Събуждам се, това е в съня ми и излизам на двора през нощта.
Изведнъж някаква светлина огрява целия двор и гледам космически кораб. При кацането им ме побива страх и се чува мъжки глас: не се страхувай, ела при нас, няма да те нараним.
Аз се приближавам и гледам два силулета, напълно идентични на хора. И те започват да ми разказват, че те не са лоши, а пазят хората да не се погубят, защото хората са много лоши, но има и добри хора, които могат да направят злите сърца добри.
След което, аз се изумявам и те ме канят, да се кача на тяхния кораб и да ми покажат нещо. Качвам се и усещам, как излитаме и се издигаме.
И навън как всичко се смалява и излизаме в космоса, при което те ми казват, сега ще те заведем на място, което преди беше, като земята, но хората се погубиха от алчност, слава и злоба.
След тези приказки изведнъж се изстрелваме и се озоваваме в орбитата на друга планета и приближаваме, след което на около 100 м височина спираме и единият страник ми казва: виж ги тези хора долу и ги слушай, те не ни виждат.
Аз виждам хора, всичките приличащи идентично, с черни костюми и с куфарчета и как си говорая за сделки, пари и имоти.
Аз питам единия страник какво се случило и той ми казва: всичките искаха слава, пари и само най-студените сърца продължиха да живеят. Един друг се избивали за мощ и власт и останали само тези приличащи на лица хора.
Смутих се и казах, невъзможно да няма нещо добро останало в сърцата им, при което получих отрицателен отговор.
Спуснахме се, слезнахме от кораби и единия ми каза: отиди и заговори единия.
Тръгнах към най - близкия, който виждах и го заговорих. Здравейте господине, а отговорът, който получих беше: какъв си ти, дрипльо.
Погледнах се аз и забелязах, че съм с нощница. За около 1-2 секунди бях заобиколен с хора и се чуваха думи от сорта, ти си бедняк, за нищо не ставаш, нищожество. Всякакви обидни думи.
Почувствах се много гадно точно, като ненужна вещ и след което се събудих и ми беше много притеснено и тъжно.
Надявам се някой, който го е прочел, да му е харесало и да коментира. Благодаря.
Случката се развива в мойто село, но реално не съм там само в съня. Събуждам се, това е в съня ми и излизам на двора през нощта.
Изведнъж някаква светлина огрява целия двор и гледам космически кораб. При кацането им ме побива страх и се чува мъжки глас: не се страхувай, ела при нас, няма да те нараним.
Аз се приближавам и гледам два силулета, напълно идентични на хора. И те започват да ми разказват, че те не са лоши, а пазят хората да не се погубят, защото хората са много лоши, но има и добри хора, които могат да направят злите сърца добри.
След което, аз се изумявам и те ме канят, да се кача на тяхния кораб и да ми покажат нещо. Качвам се и усещам, как излитаме и се издигаме.
И навън как всичко се смалява и излизаме в космоса, при което те ми казват, сега ще те заведем на място, което преди беше, като земята, но хората се погубиха от алчност, слава и злоба.
След тези приказки изведнъж се изстрелваме и се озоваваме в орбитата на друга планета и приближаваме, след което на около 100 м височина спираме и единият страник ми казва: виж ги тези хора долу и ги слушай, те не ни виждат.
Аз виждам хора, всичките приличащи идентично, с черни костюми и с куфарчета и как си говорая за сделки, пари и имоти.
Аз питам единия страник какво се случило и той ми казва: всичките искаха слава, пари и само най-студените сърца продължиха да живеят. Един друг се избивали за мощ и власт и останали само тези приличащи на лица хора.
Смутих се и казах, невъзможно да няма нещо добро останало в сърцата им, при което получих отрицателен отговор.
Спуснахме се, слезнахме от кораби и единия ми каза: отиди и заговори единия.
Тръгнах към най - близкия, който виждах и го заговорих. Здравейте господине, а отговорът, който получих беше: какъв си ти, дрипльо.
Погледнах се аз и забелязах, че съм с нощница. За около 1-2 секунди бях заобиколен с хора и се чуваха думи от сорта, ти си бедняк, за нищо не ставаш, нищожество. Всякакви обидни думи.
Почувствах се много гадно точно, като ненужна вещ и след което се събудих и ми беше много притеснено и тъжно.
Надявам се някой, който го е прочел, да му е харесало и да коментира. Благодаря.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 2
51
40
31
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари