Пътувах с кораб
редакция:
Сънувах, че се возя по Дунава с кораб, от от Козлодуй за Русе ( вероятно ). Пред мен беше баба ми. Корабът прави рязък завой и се обръща един път и половина.
Корабът застава обратно и аз съм под вода. Виждам дядо ми и го хващам. Изкарвам го на повърхността на водата. След това и аз излизам над вода ( подчертавам и баба и дядо са живи ).
после ни преместват в някава kъща или нещо такова. Аз се притеснявах за моите 3 гривни. Две от тях сребро, а 3-тата неръждива стомана. Също така за багажа ми и за телефона ми.
Вътре в къщата имаше 3 момчета. Влязохме, аз и почти 19 годишният ми брат. 3-те момичета ги познавах в сънят ми.
Докато се усетя, бяхме пред една поща, над мястото, дето си живея, само аз и брат ми.
Той ми даде нещо и ми каза: Това е останало от багажа ти. Отворих го и вътре имаше череп, голям колкото нокът на палец (пластмасов ), със зелена коса и още много малки железни черепчета без коса.
Аз станах прав, защото бяхме седнали на стъпалата пред пощата. Обърнах се и какво да видя. Стара жена, с бяла коса.
Стреснах се. Брат ми беше някъде около мен. Помислих я за вещица или нещо такова ( може би демон ), но очите и бяха като на човек.
Взех една пръчка, счупих я на 2 и направих кръст и казах: В името на най - святото и млъкнах.
Тя се разсмя и аз хвърлих едната дъска. Само че не я уцелих. Хвърлих и втората, пак не я оцелих, а бях на 1 метър разстояние от нея.
Тя ми посегна и аз се събудих.
Корабът застава обратно и аз съм под вода. Виждам дядо ми и го хващам. Изкарвам го на повърхността на водата. След това и аз излизам над вода ( подчертавам и баба и дядо са живи ).
после ни преместват в някава kъща или нещо такова. Аз се притеснявах за моите 3 гривни. Две от тях сребро, а 3-тата неръждива стомана. Също така за багажа ми и за телефона ми.
Вътре в къщата имаше 3 момчета. Влязохме, аз и почти 19 годишният ми брат. 3-те момичета ги познавах в сънят ми.
Докато се усетя, бяхме пред една поща, над мястото, дето си живея, само аз и брат ми.
Той ми даде нещо и ми каза: Това е останало от багажа ти. Отворих го и вътре имаше череп, голям колкото нокът на палец (пластмасов ), със зелена коса и още много малки железни черепчета без коса.
Аз станах прав, защото бяхме седнали на стъпалата пред пощата. Обърнах се и какво да видя. Стара жена, с бяла коса.
Стреснах се. Брат ми беше някъде около мен. Помислих я за вещица или нещо такова ( може би демон ), но очите и бяха като на човек.
Взех една пръчка, счупих я на 2 и направих кръст и казах: В името на най - святото и млъкнах.
Тя се разсмя и аз хвърлих едната дъска. Само че не я уцелих. Хвърлих и втората, пак не я оцелих, а бях на 1 метър разстояние от нея.
Тя ми посегна и аз се събудих.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 1
51
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари