Супер сили? Мога да чета в сън? Зелен език?
редакция:
Нали уж викат, че в сън не може да чете човек? ? Еееми може. .
Разхождаме се с баща ми, майка ми и брат ми брат на ляво, на дясно. Чуваме някакво дете да казва някаква дума и езикът му/ѝ стана зелен. . . Тогава ми беше любопитно дали и на мен ще ми стане зелен. После се появиха 3 или 4 букви пред мен, прочетох ги(а по принцип не може да четеш това което се вижда в съня, поне така съм чувала де)
И езикът ми стана на зелени петна. . постепенно стана изцяло зелен. . . После и майка ми така направи и нейния език стана зелен. После и кутрето ми стана зелено. . . Викам си "Абе какъв беше смисъла да го правя това? Няма никакъв ефект, само езикът ми стана зелен и толкоз, няма ли да имам някакви сили? " Тогава пробвах дали имам. Вдигнах си ръката и помръднах нещо. . . "ОЛЕЙЙЙ, СУПЕР СИЛИ! ! ! " извиках развълнувано. (малко ми се губи от съня и за това превъртам напред. . ) Бяхме в. . . Не знам как се нарича и дори какво е. . . Някаква 3/4 етажна сива изоставена зграда, а в двора като че ли рампи за скеитбордисти. Имаше и мнооого големи дървета до уградата. в двора нямаше абсолютно нищо. . освен бетон и скейт-рампи. После пак тестваха супер силите си, но този път не в сградата а в двора. Нямаше никаква зеленина из двора освен 2 или 3 високи дрървета. . . Когато пак тестваха супер силите си, около мен се появиха много хора, но аз не ги отразих. Сеедно това което правя е съвсем нормално. После се псникьосвам защото осъзнавам че не е. Зад мен седеше една жена с КАМЕРА. . . и записваше. . . обърнах се към нея рязко и взех да гледам панически. . .
- ИЗТРИЙ ЗАПИСА! ! - взех да крещя.
- Добре - каза спокойн о жената с усмивка на лице.
Имаше нещо като мини масичка и под нея някакви кабели, някакви глупости и оборудване за камерата. . Тя почна да ровичка нещо из под масичката, викна нещо и едно момче дойде при нея. После вика че имала някакъв проблем или нещо от сорта. . (и пак ми се губи сценка. . . ) Беше късно вечерта, дойдоха някви хлапета в двора. После реших да тествам и супер силите си върху човек, и познайте какво, СТАНА. . . ВДИГНАХ ДЕТЕТО ВЪВ ВЪЗДУХА! ! Но после го пуснах, хлапетата се огледаха ми ме видяха. . . побягнах. Спомням си че тичах на страни, катерех се по стената като Spider Man. Тези деца бяха големи злобари. . . Викнах отряда (семейството ми), те излязоха защото тези деца бяха необичайно силно, за да се справя сама. . Бяха някъде на моята възраст, ако ще и по малки. Дали и те бяха с някви сили? Когато езикът ми се оцвети зелен, аз се депресирах, пробвах какви ли не начини, за да го изчистя, но без успех. . .
Вече не бях човек. . или поне не видимо. . Става един бой между хора и хора с супер сили. . После нещо стана и май баща ми се превърна в мечка(или нещо едро като мечка). Изкачи се на високото и тънко дърво. После гледах през неговите очи, сеедно бях аз, но не бях аз. . . много ме разбрахте, знам . . . Беше като роботски екран когато гледах през очите му. Няви числа някви уравнения и глупости. Скочи/скочих и сеедно целта ми бе друга, не да ударя тея хлапета дет ни нападат. .
Знаех, че съм непробиваем/а (не знам дали това бях аз или не и дали е било момиче или момче) и главата ми е здрава като чук. Сега се колебая дали се забих в решетъчна ограда или тухлена. . .
И това беше от съня до където го помня. .
Разхождаме се с баща ми, майка ми и брат ми брат на ляво, на дясно. Чуваме някакво дете да казва някаква дума и езикът му/ѝ стана зелен. . . Тогава ми беше любопитно дали и на мен ще ми стане зелен. После се появиха 3 или 4 букви пред мен, прочетох ги(а по принцип не може да четеш това което се вижда в съня, поне така съм чувала де)
И езикът ми стана на зелени петна. . постепенно стана изцяло зелен. . . После и майка ми така направи и нейния език стана зелен. После и кутрето ми стана зелено. . . Викам си "Абе какъв беше смисъла да го правя това? Няма никакъв ефект, само езикът ми стана зелен и толкоз, няма ли да имам някакви сили? " Тогава пробвах дали имам. Вдигнах си ръката и помръднах нещо. . . "ОЛЕЙЙЙ, СУПЕР СИЛИ! ! ! " извиках развълнувано. (малко ми се губи от съня и за това превъртам напред. . ) Бяхме в. . . Не знам как се нарича и дори какво е. . . Някаква 3/4 етажна сива изоставена зграда, а в двора като че ли рампи за скеитбордисти. Имаше и мнооого големи дървета до уградата. в двора нямаше абсолютно нищо. . освен бетон и скейт-рампи. После пак тестваха супер силите си, но този път не в сградата а в двора. Нямаше никаква зеленина из двора освен 2 или 3 високи дрървета. . . Когато пак тестваха супер силите си, около мен се появиха много хора, но аз не ги отразих. Сеедно това което правя е съвсем нормално. После се псникьосвам защото осъзнавам че не е. Зад мен седеше една жена с КАМЕРА. . . и записваше. . . обърнах се към нея рязко и взех да гледам панически. . .
- ИЗТРИЙ ЗАПИСА! ! - взех да крещя.
- Добре - каза спокойн о жената с усмивка на лице.
Имаше нещо като мини масичка и под нея някакви кабели, някакви глупости и оборудване за камерата. . Тя почна да ровичка нещо из под масичката, викна нещо и едно момче дойде при нея. После вика че имала някакъв проблем или нещо от сорта. . (и пак ми се губи сценка. . . ) Беше късно вечерта, дойдоха някви хлапета в двора. После реших да тествам и супер силите си върху човек, и познайте какво, СТАНА. . . ВДИГНАХ ДЕТЕТО ВЪВ ВЪЗДУХА! ! Но после го пуснах, хлапетата се огледаха ми ме видяха. . . побягнах. Спомням си че тичах на страни, катерех се по стената като Spider Man. Тези деца бяха големи злобари. . . Викнах отряда (семейството ми), те излязоха защото тези деца бяха необичайно силно, за да се справя сама. . Бяха някъде на моята възраст, ако ще и по малки. Дали и те бяха с някви сили? Когато езикът ми се оцвети зелен, аз се депресирах, пробвах какви ли не начини, за да го изчистя, но без успех. . .
Вече не бях човек. . или поне не видимо. . Става един бой между хора и хора с супер сили. . После нещо стана и май баща ми се превърна в мечка(или нещо едро като мечка). Изкачи се на високото и тънко дърво. После гледах през неговите очи, сеедно бях аз, но не бях аз. . . много ме разбрахте, знам . . . Беше като роботски екран когато гледах през очите му. Няви числа някви уравнения и глупости. Скочи/скочих и сеедно целта ми бе друга, не да ударя тея хлапета дет ни нападат. .
Знаех, че съм непробиваем/а (не знам дали това бях аз или не и дали е било момиче или момче) и главата ми е здрава като чук. Сега се колебая дали се забих в решетъчна ограда или тухлена. . .
И това беше от съня до където го помня. .
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 1
51
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари