Да си различен днес...

Започваш поредна година в гимназията. Мразиш този ден. Защото знаеш, че отново ще се случат същите неща, които са се случвали и преди. Опитваш да не мислиш за това. Казваш си : "Може пък нещата да не са толкова зле". Влизаш в стаята. Докато е учителката е там, всичко е наред. Всички се държат нормално с теб, говорят ти, смеят се. Но стане ли време часът да свърши, нещатазапочват да стават ужасни.

Започват да ти се подиграват. Било то за външния вид, или пък за начина ти на говорене. . Все за нещо ще
стане дума. Ти не издържаш и излизаш от класната стая. Отиваш в най-близката тоалетна и се свиваш на кълбо в ъгъла. Замисляш се дали изобщо животът си заслужава. Защо го правят? Защо се държат по този ужасен начин? Дали е завист? Или някой е отнел добрината у тях много, много отдавна.

Вече са празни от към емоция и любов. Плачеш и не можеш да спреш да мислиш за това. Минава малко време - успокояваш се и ставаш, за да се измиеш. Очите ти са леко подути. Излизаш от тоалетната сякаш нищо не е станало. Отново влизаш в класната стая. "Я, вижте кой дойде! Още ли искаш? "

След тези думи знаеш какво ще последва. Излизаш набързо от класната стая и побягваш право през изхода на гимназията. Без да се замисляш. Минават часове. От училището вече са се обадили на родителите ти, за да питат дали си при тях. Когато самите ти родители разбират, че си избягал, се обаждат и в полицията. Всички те търсят. Сега вече се интересуват от теб.

Защо не се интересуваха досега? Защо не те попитаха поне веднъж какво има? Всички започват да се интересуват чак когато стане прекалено късно. Никога не бива да криете емоциите и чувствата си. И близките ви би трябвало да се интересуват повече от вас. Особено в тези дни. . . Когато някой бива съден само заради начина, по който изглежда. Нужно е да се вземат някакви мерки.