Срещнах се с починалия баща на мой познат

Тази вечер сънувах как се качвам по стълби и стигам тавана на кооперацията. Там стълбите станаха по. различни, бели, със знак на слънце и луна в края. Интересен ми стана знака и врътнах луната настрани. Изведнъж влезнах в самия апартамент, който е на тавана. Беше много бял и светъл.

В дясно от мен забелязах 2 малки момиченца. Попитаха ме как съм се озовала там, уведомиха баща си. Но бяха много възпитани, не се и уплашиха от мен. Едното седеше на тоалетната голо и аз отвърнах поглед, но то въобще не се безпокоеше от голотата си.

Дойде баща им, с очила и бяла коса. Притесних се, че ще ме обвини за крадец. Но не. Това, което предизвика притеснение у него, бе как така съм успяла да вляза, въпреки толкова сериозно обезопасяване, и ме попита как съм го направила. Оказа се, че държа негови 2 сребърни пръстена, всеки с голям червен камък. Бях ги намерила във входа. Преди да му ги върна обаче влезе неговият син(с когото се познаваме и преди няколко месеца баща му почина след самоубийство).

Той(К. ) седна до нас(мен и баща му). Усетих че аз го привличам много силно. Сякаш не сме познати, а влюбени от много време. Не си спомням друго от този момент освен, че се изсмя много силно.
Озовах се на някакво представление, в което аз и К. участвахме. Не беше мой ред.

Бях седнала до баба ми и брат ми, които бяха дошли да ме гледат. Мама се обади да ми каже, че съм спечелила пълни стипендии за есето ми (от едно предишно състезание, с което ме приеха като студентка). Задуших се от плач, но радостен. Продължавах да се задушавам обаче и станах от там.
Озовах се отново на онези стълби. Бях там, за да върна пръстените, които забравих у себе си. Този път звъннах на звънеца. Тогава забелязах че камъните са станали жълти.

Мъжът с бялата коса излезе. Казах му че съм забравила пръстените и съм дошла да ги върна. Той отговори че няма проблем, взе ги и си влезе обратно. Момчето(К. ) мина покрай мен(отново усетих онова чувство). Влезе вътре. Тръгнах надолу. Чух отново силния му смях.

След малко обаче се озовах в нас, изпълнена със страх. Една циганка, тръгна да проси в нашата кооперация. С мама заключихме и не й отворихме. Тя си продължи нагоре, но мен ме обвзе паника.
Тази просякиня щеше да се върне. И го направи. Започна да блъска по вратата да и дадем нещо. Да вика. Аз притисках вратата и не исках да я пусна. Изпаднах в ужасяващ страх. Мама ми каза, че всички да ѝ дали по нещо, трябвало и аз, защото сало така би се махнала.

Отворих вратата и циганкага(възрастна, хилава, с хваната рошава коса и кафяви дрехи) я бутна с ряз. Удари ме по лицето и си тръгна.

Погледнах се в огледалото(вече абсолютно спокойна) и бях с подута уста.