Как да разтълкувам този сън с много странни показателни знаци

Много често сънувам сънища, които съдържат в тях митични значи. От сорта на златното сечение, редицата на Фибоначи, цветето на живота и т. н. Обикновено ги помня до най - малката подробност. Днешният сън, започна така не мога да се сетя най - началната случка , но ще започна от там, където помня. Возих се в Автобус може би, бях някъде след университета Климент Охридски, което значи, че би трябвало да е тролей номер 1, защото се возя с него всеки ден. Около имаше, две момичета едното беше по - привлекателно от другото, а другото беше нормално изглеждащо с очила, дълга черна коса и облечена в тъмно сиви дрехи.

Слязохме на спирката не помня, коя точно и нещо ме привлече към момичето с очилата двете тръгнаха в противоположни посоки. Отидох при нея и я заговорих, не си спомням точно как започна разговора ни, но тя ми каза знаех си, че ще го направиш, защото си Луна в Скорпион и въпроса ми, беше разбира се от къде знаеш при положение, че се виждаме за първи път, тя ми каза, че се занимава с Астрология ( Най- добрият ми приятел се занимава с това ).

Разговорите между нас са ми мътни, защото се събудих в 4 часа от последвалите събития при, което се качихме в Асансьор тя ме гледаше и изведнъж възрастта и почна рязко да се променя от момиче на около 18 години, стана възрастна жена след 80-те и обратното възрастта и се сменяше за секунди. Тя ми даваше обяснение за това, но не мога да си спомня. След това, тя изчезна и усетих силен прилив на енергия исках да я намеря и да получа отговори, знаех къде е. Обикновено рядко летя в съня си, но този беше такъв. Изтласках се от земята, беше нощ да е било два - три през нощта.

Летях много бавно и плавно не изпитвах никакво притеснение при, което минах през една ограда и имаше едно малко прозорче с големината на вход за пощенска кутия. То се намираше на празна тухлена стена и аз отворих прозорчето и над никнах, имах чувството, че за втори път идвам тук и, че събитията се повтарят. Може да се каже, че беше чувство на deja vu. Всичко беше мътно, не си спомням какво точно видях през прозореца, но имаше нещо от сорта на тъмна стая с един празен стол в нея и нищо друго.

При, което продължих нататък и слязох на земята не летях много високо. Беше зима, не беше толкова студена, аз бях тънко облечен, но не усещах времето. Почнах да тичам и си затворих очите и докато се осъзная почнах да плувам в вода не си отварях очите, плувах много бързо, ако има значение стила на плуване, беше кроул. Може би водата в, която плувах беше нещо като езеро, но отделено от улицата. Излязох от водата не си отварях още очите, разтърсих се като мокро куче, косата ми беше замръзнала и спластена от водата.

Отворих си очите и бях в някакъв изоставен квартал, сградите бяха стари, нещо като квартал Люлин, но по- зле. Видях група от хора 10 човека може би познах, че са Роми по униформите им за чистене червени с бели тънки райета. Продължих напред и видях, че на 10 метра след мене има още една група роми, но по- голяма. Изпитах чувство на страх, върнах се, трябваше да се махна от тук.

Побягнах и първата група ме подгони, ромът имаше отвертка в него видях му лицето, искаше да ми стори зло. Скочих към водата, другата улица, която отделяше кварталите беше близо. Прескочих, я гравитацията ми беше, като на Луната не усещах магнитно поле . Те бяха зад мене след, като се приземих скокът, беше голям паднах пред входа на Метрото, но заобиколих и се събудих. Не знам как да си тълкувам това. П. С Нямам нищо против каквито и да е раси, за това моля без расистки коментари.