Харесвам двама, но и двамата не знаят

Все един от двамата трябва да ти харесва повече. Ако ще разкриваш чувствата си пред някого, трябва да е пред НЕГО. Не те съветвам да казваш и на двамата, защото може да се получи много неловка ситуация.

Всичко зависи от теб и твоето усещане за нещата. Тоест, ти сама каза, че към първото момче увлечението е отшумяло. Значи може би е било временно? Важно е какво усещаш в този момент. Второ, в шести клас е възрастта,в която всеки иска да си има тръпка, нещо повече от приятел. Увери се дали не харесваш повече усещането, че имаш тръпка, отколкото самото момче. Освен това, няма от какво да се срамуваш! Ти си си ти, и си уникална, не напразно са ти станали приятели! Ще спечелиш единствено, ако бъдеш себе си! Момчетата харесват непринудеността.Как да бъдеш себе си? Доколкото разбирам, ти си срамежлива. Или поне спрямо тях. Когато си срамежлив,ставаш буквално обсебен от себе си. Аз как изглеждам, аз достатъчно добра ли съм, ами ако аз кажа това, аз как ще изглеждам в техните очи ... Опитай се да не мислиш за себе си,да не се фокусираш върху себе си, а върху ситуацията. Прехвърли вниманието си върху нея, върху това, за което разговаряте, върху обстановката, върху момчето. Просто наблюдавай.Също така е възможно да имаш ниска себеоценка. Това означава, че си мислиш, че ти имаш повече негативи качества, отколкото позитивни, или че изобщо нямаш позитивни. Това не е вярно, защото всеки човек се ражда еднакво добър и еднакво лош. Вземи един лист и химикалка. Напиши всичко, в което си добра. Може би си добра в спорта, може би в математиката, може би в българския, или може би рисуваш хубаво. Може и да не можеш нито едно от тях. Но ако си добър човек или примерно добър слушател, дори да не си добър talker, това е достатъчно, за да те оценят. Използвай позитивните си качества. Усмихвайте се искрено, мисли за приятни неща. Не се притеснявай какво би казала. Дори и да сгрешиш, е по-добре, отколкото да стоиш и да мълчиш, мъчейки се да разбереш "ами какво щеше да стане, ако бях казала ...?". Стига да умеееш да се шегуваш с грешките си, няма нищо страшно. Дори да кажеш някой лапсос, обърни го на шега. Няма какво да му мислиш. Освен това имай предвид, че все още си в началото на пубертета, и все още нещата с момчетата не са толкова сериозни и ще смениш поне няколко, докато се задържиш в сериозна връзка (над поне половин - една година). Наслаждавай се на мига! Не го приемай толкова навътре. Аз съм на 18 години в момента и съм преживяла същото, била съм срамежлива и затворена, преодоляла съм го, затова разбирам. Пожелавам ти всичко най-добро, не забравяй да се забавляваш, така или иначе всички тревоги, през които преминаваш, в дадем момент ще ти се струват смешни! Не казвам, че са, но предполагам, че ме разбра! :) Горе главата и извинявай за дългия коментар!

Офертирай ги за тройка, и да те пляскат кой кога му е кеф. Може да ти върже.