Светът е за двама

Светът е за двама
Снимка: sanovnik.bg
Здравейте. Имам нужда от помощ. Дълго време бях с едно момиче. Тя е по - голяма от мен с 2 години.

От самото начало ми каза, че не иска нищо сериозно и аз не можах да се отпусна, както обикновенно. А очаквах всяка една вечер, да ме зареже.

При което, тя забеляза, че не се отдавам много и съм притеснен. Това нещо започна да я тормози и успя да ме предразположи и аз започнах да не се притеснявам.

Постепенно тя започна да се влюбва в мен, всичко вървеш добре или поне си мислех, че е така. Тя първа ми каза, че ме обича, но изведнъж започна да се одръпва, понеже аз съм моряк и за в бъдеще ми предстои да плавам.

Мисли си, че щом замина, ще забравя за нея и ще я изоставя, но аз не съм такъв. Напротив именно факта, че има някой, който ме чака, някой които държи на мен, ми дава сили и ме кара да се върна.

Не бих я изоставил, тя е зодия Стрелец, аз съм зодия Козирог. Искаше да спрем нашата връзка, аз се съгласих, казах и:
"Щом така ще бъде по - добре за теб, така да бъде".

При което, малко по - късно започнаха да валят смси, затова, че съм бил най - стойностния човек, който тя е срещала, за това, че се държа така с нея, както винаги е искала някои да се държи.

По - късно същата вечер отидох и казах, че я пускам, защото я обичам и искам да е щастлива, не искам да бъде с някого против волята и.

Прибрах се в къщи и тя отговори, че няма да ми върне сърцето, иска го само за нея и, че иска да е с мен, че би дала живота си за мен и др.

За нещастие тя си има проблеми, за които не ми споделя. Убеждаваше ме, че въпреки всичките гадости, които са и на главата, мисли само за мен.

Малко след Нова година ми каза, че не изпитва същото към мен, нито от целувките, нито от прегръдките. От секса обаче е доволна.

Както и да е каза, че била "истинала", най - забавното е, че и в началото и в момента аз съм си абсолютно същия. Започна да казва, че не се срещаме, че отдавна не сме спали заедно.

Е как да стане, като стои в тях и идва за 30 мин. да пием кафе и да ме пита как съм.

Най - забавното беше докато се разделяхме, такава раздяла и по филмите не бях гледал.

Идва и ми казва: "Всичко свърши, но ти ще си останеш, много скъп и ценен човек в моя живот и ако имаш проблеми, знай, че на мен може да се разчита".

Не знам, но според мен не е нормално 4 дни да идваш под ред при положение, че се разделяш с даден човек и да го целуваш с език и то доста страсно, да го прегръщаш както в самото начало на връзката. И постоянно смси от сорта на "как си?" "добре ли си?" или "моля те мило,кажи нещо"?

Не ме болеше от факта, че се разделяме, болеше ме от това, че не казва защо. Започнах да я питам, да и припомням какво е казала, какво ми е написала.

А тя отвърна, че много добре знае какво е казвала, просто не виждала смисъл в нищо което прави, да не съм настоявал и да спра да търся причината.

Може би малко по прекалих, настоявах дълго време и изведнъж проумях: Аз се вманячявям. Написах и смс "Знаеш ли, права си, кой съм аз, че да ти искам обяснение.

Нали това бяха просто 3 месеца, които живях до теб плътно,защо да ми дължи обяснение, нищо че знам какво харесва, къде обича да излиза, какво обича да прави, кой е любимия и цвят,каква музика обича да слуша, кое е любимото и ядене, как обича кафето си сутрин.

И извинявай, ако съм те наранил, но по - важното извинявай, че ти изгубих времето. При което малко по късно отидох в едно кафене и случайно тя беше там с колеги.

Аз си взех кафето и излязох. Тя забеляза тъгата в очите ми и какво мислите, че следва, пак атака от смси разбира се. "знам, че ти е трудно в момента и се чувстваш гадно, съжалявам, че те нараних, но след време ще ти мине".

Аз не отговорих, след 1 час 2-ри смс "Прости ми мило прости ми, че те нараних" след още час "добре ли си "
после "моля те пиленце, кажи нещо моля те" после "толкова ли ме мразиш, че даже не ти се говори с мен",после "отговорих си сама".

И накрая получавам смс "че за последно ми казвала лека нощ и повече нямало да ме притеснява. Ннакрая и отговорих "аз не те мразя, не съм ти отговорил защото телефонът беше на режим без звук и не съм го чул(имах някава работа на компютъря не си спомням точно).

А тя ми отвърна "добре се оправдаваш, но няма смисъл". Пропуснах да ви кажа, че още преди да се запозная с нея, аз не бях в добро здравословно състояние, не съм спирал да кашлям от октомври месец.

Ходихме на лекари, казваха ми, че не било сериозно, сигурно е алергия. Същата вечер взех душ преди лягане и от горещите пари в банята се задъхах(аз съм не пушач, тя е пушач).

От това много ми се раздразни гърлото и искашлях кръв, при което много се уплаших. Казах и да отиде да се прегледа, защото не знам какво ми е, а не се подобрявах, напротив влошавах се.

Прибрах се в родния град, обаче не и казах. Пак се започна с смсите,"как си миличко". Казах и, че съм си в къщи при нашите и че имам час при белодробен специалист.

Тя каза да и се обадя след прегледа, да но при лекаря резултатите не бяха добре цитирам ви неговите думи: "Момче, ти си за болница, хапчета няма да те оправят. Плачеш за венозни антибиотици, давам ти рецепта (не си спомням какви бяха хапчетата).

Не мисля, че ще те оправят, ако до два дни нямаш резултат обади ми се да ти запазя легло в болницата. Впрочем на прегледа му дадох снимака на синозите, която бяхме направили като ходихме с приятелката ми заедно в болницата в нейния град.

Там лекарката ми каза, че съм имал някакви увредени носни клетки и затова съм имал хрема, (да бе да). Само че се оказа, че имам синозит, гнойна ангина и още куп други неща, които ще споделя след малко.

Направо на следващият ден отидих при леля ми. Тя е медицинско лице в съседния град, направиха ми преглед, обикалях всички кабинети и след това ме настаниха в болницата.

Преди това ми взеха кръв(3 пъти за един ден),сложиха ме веднага на системи и през 12 час антибиотик венозно и още куп други хапчета и гадости.

Лекуващият ми лекар каза да изключа телефона защото се нуждая от сериозна почивка и да не мисля за нищо. Ами изключих го беше около 09:40, включих го чак към 23:30 и какво да видя една лавина съобщения.

"Какво става дреби, как мина пргледа", моля те мило, отговори ми", "моля те кажи нещо притеснявам се", "моля те, отговори ми моля те".

Отговорих и че са ме сложили на системи, бях сам в стая без телевизор, радио, искат да ми вземат телефона, мъчно ми е за теб липсваш ми" и след това изключих джи-ес-ема.

След 5 дни бях изумен, един мой приятел беше намерил номера на сестра ми, от там на майка ми и звънна на майка ми, така се уцели че тя беше до мен тогава.

Разбрал от моята половинка, че аз съм в болница,(не разбирам как човек, с който съм в една компания намери начин да се свърже с мен, а човекът с който живях 3 месеца не успя).

След 3 дни тя се обажда на майка ми. На следващият ден бях на контролен преглед. Диагнозата се оказа точно такава каквото очаквааше лекарката "Инфекциозна мононуклеоза".

Имах подути лимфни възли в областа на шията, корема и слабините и то видимо подути, гнойна ангина с бели гнойни налепи, кашлях пърчета месо(докторката го нарича плака).

Лекарката каза, че за 1-ви път от 35 години вижда такива сливици, увеличен далак с 1 см възпален, възпален черен дроб, ацетон в урината, завишено ниво на лефкоцити и тромбоцити в кръвта. Имах температура, чувствах се отпаднал, нямах апетит.

Докатото лекарката излизаше от болничната стая я чух да казва на леля ми "момчето е било на няколко метра от трапа". Същия ден си пуснах телефона и и казах.

Много ми се зарадва, като ме чу говорихме около 30 мин. И след 1 час се започнаха отново "колко измъчено гласче, чувствам се по - добре от както те чух, не спах след разговора ти с майка ти".

После "много ми липсваш, искам да те целуна, да те прегърна, да те усетя само се оправи ще ти дам всичко каквото пожеляеш"(чесно казано, това не го разбирам как може да казваш, че нямаш чувства към някого, а в същия момент да искаш тези неща".

Аз и отговорих да прочете внимателно това което ми е изпратила. Тя каза да не съм си втълпявал разни работи, нямало да си промени решението, бил съм и много скъп и много много мил и и липсвам и иска да ме гушне целуне и "усети".

Казах и да се прегледа (да отиде на лекар)защото е била в контакт с мен, а тази болест се предава по въздушно капков път чрез слюнка, кръв и др.

А тя ми отговори, че съм бил черноглед и нямало да я уплаша да гледам своето здраве.

И откакто съм бил в болница съм се държал кофти с нея. Казах и че няма да я при теснявам повече. След 2 дни се започна "извинявай, че ти пиша, но искам да знам дали всичко е наред".

Не отговорих. След още два дни 'моля те кажи нещо мило", " моля те, кажи ми нещо, моля те отговори ми, ако искаш ме напсувай, но да знам, че си добре" и така.

Едно не мога да разбера, хем тя иска да се разделим, иска да си останем приятели, твърди че само аз съм я накарал да изпитва такива чувства, както никога до сега.

Твърди че въпреки, че не ми пише, това не означавало че не мисли за мен,продължава да ме нарича с думите,с които ме е наричала по време на връзката, дразни се когато не и отговарям, противоречи си през цялото време.

Малко преди да си тръгна, получих смс "кога се прибираш". Попитах я защо питаш, а тя отвърана "нищо конкретно, просто така".

В неделя се прибрах във Варна,(родом съм от Враца). Бяхме се разбрали да и се обадя като се прибера, само че аз не го направих. Бях на крак от 5 сутринта, а съм заспал към 03:30, бях неспокоен
и към 17:45 пристигнах.

На другия ден се засякохме в кафето, тя ме видя понеже една нейна колежка и каза и тя се обърна. Погледна ме очудено и ми се усмихна. След 10 мин. получих смс "помолих те да ми се обадиш като си дойдеш, благодаря". "за мен беше важно, но вече няма значение, твоя работа".

Същата вечер тя влезе в скайпа, аз започнах да и пиша, а тя ми каза, че ме била помолила за едно нещо, а аз съм се бил направил на "тъп" вече нямало за какво да говори с мен и излезе от скайпа.

Аз не издържах и започнах да и пиша смс, защо е било толкова важно. Тя каза защото за мен беше важно, но няма значение вече.
Аз и отговорих, а тя дълго време не ми отговаряше и аз започнах "да мълчи това го можеш добре, нямаш кураж и смелост за нищо, иначе нямаше да мълчиш".

Тя ми каза, че не било до кураж, просто вече е безразлична,(да напълно съгласен съм). Сигурно нейното безразличие ме нарича пиле, или мило и затова иска да разбере кога си идвам защото е безразлична.

Казах остави жалкият нещасник да си блъска главата, да пукне в ъгъла, а тя отговори: "да така ще направя, лека нощ".

Отвърнах и че и благодаря, вече няма спор че всички неща, които е казала за любовта и обичта и към мен са лъжа, пожелах и лека нощ и също така всичко хубаво и да бъде щастлива.

В момента ме отбягва, но забелязах с периферното си зрение, че не спира да поглежда към мен. На два три пъти гледа към мен и се обръща и после пак, а когато аз я погледна веднага се обръща.

Съжалявам за това дълго писание. Искам да знам едно: защо въпреки всички тези глупости и ядове, аз искам да съм отново с нея и имам ли възможност да си я върна.

Предварително ви благодаря за помощта.






Рейтинг

4
Общо 2 гласували
5 1
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари (2)

Изпрати
ели
ели
11.02.2010 10:31
Момче, всички стрелци са такива. Аз самата съм стрелец и бях такава, когато бях млада. Не спирай да и показваш, че я обичаш, защото ти наистина я обичаш. Козирозите са такива - с много дълготрайни чувства щом допуснат някой до себе си. И все пак трябвало е да се обадиш.
0
0
mimeto
mimeto
10.02.2010 21:28
Аз мисля, че всичко, което тя е направила е било защота е била наранявана от много хора. Тя си е казала: " И аз ще наранявам така, както и мен са ме наранявали. Всички мъже са еднакви". Трудно ще е да я убедиш. Трябва да бъдеш търпелив и най - вече постоянен. Но все пак, ако не става, опитай и ти да я избягваш. Казах много, но се надявам да съм ти помогнала.
0
0