Отидох да я видя. Беше в стая с още 4-ма мъже

Попринцип рядко сънувам, затова днешния ми сън силно ме изплаши. Всичко беше много реално. Или поне така го приемах. Чувствата, емоците, дори вятрът. Първоначално ме въведоха в нещо като клиника и там един мъж който очевидно познавах и той мен ми говореше за поведението и някаква нова техника за обучение на деца. Излязохме в една поляна и там стоеше кон и едно дете което се държеше като робот. Всичко беше роботизирано - маниери, говор. Галеше коня. Когато дойдох детето направи нещо и избяга. Коня ме завед при него. То седеше на някакъв компютър и играеше нещо тотално забравило редстава за времето. Човекът го прибра. Аз почнах да се возя по една дървена количка през ламперията на някакъв магазин и се закачах с хората. Обяснявах че под една голяма мивка живее сестра ми. Нещата продължаваха някак плавно и се озовах в тъмно поедна пътека. Брат ми беше пред мен. не приличаше на него но знаех че е той.

Хванах го за рамото докато ходиме в тъмното. Около нас имаше нещо като езеро и ние се придвижвахме покрай него. Всичко беше тъмно но във водата различих да плува мъртва бяла котка и простор за дрехи от тия решетките. Казах на брат ми да внимава къде стъпва и че по тъмните места са вода. На сутринта се чувствах добре. Но знаех че имам мисия - носех кошница и обикалях по ръба на едни каменни покриви. Слънцето печеше в обиче ми. Продължих да обикалям бързо по плочите и отгоре сякаш се наместваха едни други по ръбовете. В следващия миг нещо се пропука и успях за изляза на един плаж през една кола, а заедно с мен и една камара хора. Някои скочиха във водата. Тя беше сладка. Под нея имаше разни като руини. Мръднахме малко и видяхме нещо като замък. Влязохме вътре и се настанихме в стаите. Бяхме по няколко човека. Почнах да обикалям и намерих нещо като огромна златна зала по която минаваше син валяк. ако не прецениш момента той те смазва. Отдолу пък имаше нещо като катран.

Един който го чувствах като приятел притича пред мен и успя да стигне до вратата. Аз бях след него и също успях, едно момиче след мен не. Влязох през златна врата и в стаите открих едно момиче което беше изчезнало преди това по хавлия и с вързана коса с кърпата. Всичко беше добре. Идваха още хора. Изведнъж всичко почна да се тресе, катрана бълбукаше. Аз избягах. Други също. Някои останаха и се "жертваха"в катрана като просто скочиха. Златният мост се срути. Прибрахме се в стаите и помогнах на една жена доста която уж беше умната на групата да си оправи книгите. Подредих ги. В моята стая някой къртеше нещо и една плоча падна и видях отсрещната стая с момчета. Те сехилеха като деца. Някой заговори че е топло и почнахме да се занимаваме с охладителите които изглеждаха като днешните и бяха доста подробни и детайлни като за сън. През цялото време усещах страх и самота. Едно момиче което познавам и в реалния живот беше там. Отидох да я видя. Беше в стая с още 4ма мъже. Но аз се хвърлих върху нея да я целувам. и до тук помня. . . . . . сега се чувствам странно. . . . и по загубена от преди