Съдбата на Войд
Здравейте!
Чудел съм се какво точно е съдбата и защо при всеки е различна?
Защо някои стават известни и богати, а други бедни и нещастни. Комбинациите са много, но ме разбирате, какво искам да кажа.
Защо на 1 да му е писано да ръководи при липса на качества, а компетентния да го слуша, като роб.
Темата е широка и може да се говори във всички аспекти на живота относно нея.
Но понеже наскоро се разделихме с някои потребители, а други ((Може)) никога да не видим или чуем, ще обсъждам Съдбата, като тема за срещите, случките, предначертаното ни запознаване и така.
Не всички може да знаят, но на скоро тук имаше пират. За някои той беше добър, весел и бодър, но за други дразнещ и неприятен. Не Ви упреквам, всеки има право на мнение. На мен лично ми беше все едно. Той ни напусна.
Но и днес стана по-пусто с напускането (временно или вечно) на потребител, който беше Сладък и имаше Розова паста за снимка.
В такива моменти в които искаш да се срещнеш с някого, а преди не си искал, но желанието ти вече е било запалено, ти става много неприятно и пусто отвътре, за щастие, поне не сте били близки.
Аз така срещнах едно момиче на плажа един ден, не обърнах много внимание, но после ми се породи желание да я заговоря и да се запозная с нея, защото ми допадна.
Обикалях, като лястовичка около нея, но не смеех да отида и да я попитам как се казва пред родителите и неучтиво изглежда.
Така де накрая разбрах името, но след въпроса кога ще идвате, а отговора беше може би събота. Се зарадвах.
-Ден преди събота, се молех да не са от друг град и да е там, но дори сънувах, че не са от тук, което ме разочарова, но очевидно съдбата винаги ми дава знаци. отказах да повярвам.
-Събота, сутринта валеше, на обяд спря, ама кел файда, времето ме прецака, все пак му благодарих, че не валя, целия ден.
От тогава в продължение на 1 седмица, ходих от 10 до 12часа там и седях, молейки се и чакайки да ги видя, но съдбата беше предначертала всичко за мен. Вярно, че е смешно да се втурвам за хора, които не познавам много добре, но желанието ми беше горещо, а вътре след всеки ден ми ставаше все по-пусто и тъжно. Като бездна ми беше.
В момента не знам какво да си мисля, но съм и преживял доста раздели, за това сега ми е и малко Пусто в съзнанието и сърцето, но ми е и все едно, защото съм притръпнал след всички тези изживявания. Това са моите виждания и моя опит, но все още имам мнооооого да усещам, виждам, печеля, губя и т. н
Благодаря за вниманието.
Всички коментари и Ваши истории, ще са оценени.
Чудел съм се какво точно е съдбата и защо при всеки е различна?
Защо някои стават известни и богати, а други бедни и нещастни. Комбинациите са много, но ме разбирате, какво искам да кажа.
Защо на 1 да му е писано да ръководи при липса на качества, а компетентния да го слуша, като роб.
Темата е широка и може да се говори във всички аспекти на живота относно нея.
Но понеже наскоро се разделихме с някои потребители, а други ((Може)) никога да не видим или чуем, ще обсъждам Съдбата, като тема за срещите, случките, предначертаното ни запознаване и така.
Не всички може да знаят, но на скоро тук имаше пират. За някои той беше добър, весел и бодър, но за други дразнещ и неприятен. Не Ви упреквам, всеки има право на мнение. На мен лично ми беше все едно. Той ни напусна.
Но и днес стана по-пусто с напускането (временно или вечно) на потребител, който беше Сладък и имаше Розова паста за снимка.
В такива моменти в които искаш да се срещнеш с някого, а преди не си искал, но желанието ти вече е било запалено, ти става много неприятно и пусто отвътре, за щастие, поне не сте били близки.
Аз така срещнах едно момиче на плажа един ден, не обърнах много внимание, но после ми се породи желание да я заговоря и да се запозная с нея, защото ми допадна.
Обикалях, като лястовичка около нея, но не смеех да отида и да я попитам как се казва пред родителите и неучтиво изглежда.
Така де накрая разбрах името, но след въпроса кога ще идвате, а отговора беше може би събота. Се зарадвах.
-Ден преди събота, се молех да не са от друг град и да е там, но дори сънувах, че не са от тук, което ме разочарова, но очевидно съдбата винаги ми дава знаци. отказах да повярвам.
-Събота, сутринта валеше, на обяд спря, ама кел файда, времето ме прецака, все пак му благодарих, че не валя, целия ден.
От тогава в продължение на 1 седмица, ходих от 10 до 12часа там и седях, молейки се и чакайки да ги видя, но съдбата беше предначертала всичко за мен. Вярно, че е смешно да се втурвам за хора, които не познавам много добре, но желанието ми беше горещо, а вътре след всеки ден ми ставаше все по-пусто и тъжно. Като бездна ми беше.
В момента не знам какво да си мисля, но съм и преживял доста раздели, за това сега ми е и малко Пусто в съзнанието и сърцето, но ми е и все едно, защото съм притръпнал след всички тези изживявания. Това са моите виждания и моя опит, но все още имам мнооооого да усещам, виждам, печеля, губя и т. н
Благодаря за вниманието.
Всички коментари и Ваши истории, ще са оценени.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
5
Общо гласували: 3
53
40
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Ами честно казано Войд си го кръстил,защото се чувстваш самотен.А съдбата,защото не можеш да промениш нищо от предначертаното ти.
Просто го приеми,че докато не завършиш даскало или университет няма да имаш надеждни познати,затова пък тренирай,учи и така пич.
От сходна гледна точка ти го казвам.И аз съм така.
Просто преглъщай,сигурно го правиш,но може това да ти е мястото за споделяне,не те обвинявам,може би и аз бих постъпил така.
Вярвам в теб.