Съдбата на Войд

Здравейте!
Чудел съм се какво точно е съдбата и защо при всеки е различна?
Защо някои стават известни и богати, а други бедни и нещастни. Комбинациите са много, но ме разбирате, какво искам да кажа.
Защо на 1 да му е писано да ръководи при липса на качества, а компетентния да го слуша, като роб.
Темата е широка и може да се говори във всички аспекти на живота относно нея.

Но понеже наскоро се разделихме с някои потребители, а други ((Може)) никога да не видим или чуем, ще обсъждам Съдбата, като тема за срещите, случките, предначертаното ни запознаване и така.
Не всички може да знаят, но на скоро тук имаше пират. За някои той беше добър, весел и бодър, но за други дразнещ и неприятен. Не Ви упреквам, всеки има право на мнение. На мен лично ми беше все едно. Той ни напусна.

Но и днес стана по-пусто с напускането (временно или вечно) на потребител, който беше Сладък и имаше Розова паста за снимка.

В такива моменти в които искаш да се срещнеш с някого, а преди не си искал, но желанието ти вече е било запалено, ти става много неприятно и пусто отвътре, за щастие, поне не сте били близки.

Аз така срещнах едно момиче на плажа един ден, не обърнах много внимание, но после ми се породи желание да я заговоря и да се запозная с нея, защото ми допадна.
Обикалях, като лястовичка около нея, но не смеех да отида и да я попитам как се казва пред родителите и неучтиво изглежда.
Така де накрая разбрах името, но след въпроса кога ще идвате, а отговора беше може би събота. Се зарадвах.

-Ден преди събота, се молех да не са от друг град и да е там, но дори сънувах, че не са от тук, което ме разочарова, но очевидно съдбата винаги ми дава знаци. отказах да повярвам.

-Събота, сутринта валеше, на обяд спря, ама кел файда, времето ме прецака, все пак му благодарих, че не валя, целия ден.
От тогава в продължение на 1 седмица, ходих от 10 до 12часа там и седях, молейки се и чакайки да ги видя, но съдбата беше предначертала всичко за мен. Вярно, че е смешно да се втурвам за хора, които не познавам много добре, но желанието ми беше горещо, а вътре след всеки ден ми ставаше все по-пусто и тъжно. Като бездна ми беше.

В момента не знам какво да си мисля, но съм и преживял доста раздели, за това сега ми е и малко Пусто в съзнанието и сърцето, но ми е и все едно, защото съм притръпнал след всички тези изживявания. Това са моите виждания и моя опит, но все още имам мнооооого да усещам, виждам, печеля, губя и т. н
Благодаря за вниманието.
Всички коментари и Ваши истории, ще са оценени.