Сънища с коридори и стълби

Здравейте! Наскоро попаднах на този сайт, защото имах малко нужда от тълкуването на сънят на един приятел. Вярвам, че с тълкуването на неговият сън се справихме, но от любопитство се поразрових и за мой стар сън . . Всъщност не е 1 а 3, но свързани от мястото, на което се случиха.

Една приятелка ми нахвърли образно какво може би значи съня, но като поразрових тук в значението на различните неща, които съм видяла някак вече не ми се струва логично и съм малко объркана. Отдавна не съм сънувала сън на това място, но се чудя дали има нещо, което не съм проумяла тогава. . Сънищата са следните.

№1
Ще направя малко въведение. Майка ми работи в болница, като лаборант, а аз се занимавам с музика, изкуство и често съм била на сцената на Драматичния театър в нашия град. Болницата, в която работи майка ми и сградата на Драматичния театър са ключови в моя живот (голяма част от времето си като малка съм прекарвала на работа при мама, а голяма част от времето си като по-голяма го прекарвах в Драматичния театър. )Двете сгради по принцип са далеч една от друга, нямат никакъв досег една с друга. Тук идва 1вия странен момент - в съня ми болницата и ДТ деляха една огромна сграда.

Освен това, това, което виждах като интериор в сградата няма нищо общо с болницата и театъра. Реално са места, които за 1 път виждам, но в съня ми знаех, че са именно тези места и не ми бяха странни. Нека започна със съня. Намирам се зад кулисите на ДТ, мисля, че на сцената тече представление. Аз си преминавам отзад и се озовавам на площадка в сградата, през която се преминава от театъра към болницата (съответно важи и обратното). Тръгвам да катеря стълби, но те не са нормални, а им липсват стъпала.

Просто има 3-4 стъпала, след това липсват 2-3 (просто дупка) и отново си продължават нагоре. Нямам бегла представа къде исках да ида, но си ги катерех, макар и трудно. И така, тук има момент, който ми се губи, още когато се събудих не го помнех, и до ден днешен не мога да си спомня как, защо и какво точно се случи тук, но се озовах на подземен етаж с родителите ми и малката ми сестра. Мястото на което се намирахме изглеждаше като изоставено крило на болница, но малко странно. За да излезем от мястото можеше да минем по един единствен коридор, или да минем през множество коридори. Родителите ми решиха да минат по светлия коридор (1вата опция), но аз исках да мина през другите коридори. Не зная защо. Като цяло мястото си изглеждаше зловещо, но аз не се страхувах.

Като вървях виждах рисунки по стените - от типа на таблата окачени в лекарските кабинети. Всъщност единствената рисунка, която си спомням е на мозък (нацяло, с гръбначния мозък), както ги рисуват по медицинските учебници, с различните цветове и т. н. Докато минавах от там, от време на време през разни прозорци виждах нашите да надничат и казвах "Да, окей съм, оглеждам се просто. Идвам, спокойно. " И така вървейки стигнах до коридор, през който не мога да мина изправена, трябва да пълзя. Това не ме притесни. Минах през тесния коридор, отворих вратата пред мен и излязох от там. В страни от вратата ме чакаха нашите. Тогава се събудих.

№2
Не помня как се озовах на това място, имам бегъл спомен, че се опитвах да се скрия от някого в частта на сградата, която играеше роля на болница, но нищо повече. Ето ме пак пред коридорите. Този път, без да се замислям изобщо тръгвам да минавам през тях, като причините бяха 2 - знам, че мога да премина от там, правила съм го вече веднъж, и знам, че този някой, от когото се опитвам да се скрия няма да тръгне да ме търси там. Общо взето тук не се случи нищо по-различно, излязох си от сградата и се събудих.

И в 2та случая, споменът ми за площадката, през която трябва да ида от театъра в болницата, е, че няма никакви хора там. Но в 3тия сън не беше точно така.

№3
Отново не помня как се озовавам на мястото, на което съм (въпросната площадка), но този път срещам хора там, балерини от театъра, с които се познаваме. Помня, че като бях в сградата, целта ми беше да ида отново при онези коридори. Когато обаче стигнах там, видях, че там също има много хора, които не познавам, а на стената имаше нова рисунка - по-различна от предишните. Беше нарисувано момиченце, в чисто бяла нощница, подобна на болнична. Рисунката беше с откъсната глава и изтръгнато сърце, нарисувано до телцето (главата я нямаше никъде). Мен това не ме уплаши, аз исках да отида и да видя какво става, да огледам рисунката, но една от балерините, млада жена със светли очи и коса ме хвана за ръката и ми каза "По-добре недей да ходиш там сега. " и тръгнахме да слизаме по някакви стълби, след което излязохме от сградата и аз се събудих.

Все още има моменти, в които сядам и се чудя какво точно значат тия щуротии, които съм сънувала. Ще съм много благодарна, ако някой удари едно рамо в тълкуването. Благодаря предварително.