Чувам гласове
редакция:
Здравейте. Преди седмица или две се случи нещо странно поне за мен. Не, не казвам, че е някакво паранормално явление или нещо подобно, (не вярвам в такива неща) но доста се изплаших понеже никога друг път не ми се е случвало нещо подобно. Та реших да споделя с вас, за да чуя вашето мнение по въпроса. Беше петък, сутринта, не бях на училище и още спях, когато изведнъж чух силен детски плач. Стреснах се и се събудих.
Тогава освен този плач започнах да чувам и други гласове. Не можех да разбера какво казваха, само знаех, че са много и ми се струваше, че идват от всички страни. В първия момент си помислих, че майка ми разговаря с баща ми в другата стая, но тогава погледнах часовника и видях, че часът беше 8:20, а по това време те са на работа. Станах от леглото, още изплашена и отворих вратата на стаята си и в този момент всичко утихна.
Гласовете просто спряха, на секундата, в която я отоврих. Проверих всички стаи и намерих само по - големия си брат, който спеше като пън. Обадих се на майка си и се уверих, че е на работа, а след това попитах и батко си; не бе чул нищо. Споделих с моята най - добра приятелка, а тя започна да се смее и да твърди, че полудявам; не го прие много на сериозно. Това бе доста странно за мен. Никога преди не ми се беше случвало нещо подобно. Ще се радвам да изразите мнението си; бих искала да го прочета. Дано приятелката ми не се окаже права и не полудявам наистина.
Тогава освен този плач започнах да чувам и други гласове. Не можех да разбера какво казваха, само знаех, че са много и ми се струваше, че идват от всички страни. В първия момент си помислих, че майка ми разговаря с баща ми в другата стая, но тогава погледнах часовника и видях, че часът беше 8:20, а по това време те са на работа. Станах от леглото, още изплашена и отворих вратата на стаята си и в този момент всичко утихна.
Гласовете просто спряха, на секундата, в която я отоврих. Проверих всички стаи и намерих само по - големия си брат, който спеше като пън. Обадих се на майка си и се уверих, че е на работа, а след това попитах и батко си; не бе чул нищо. Споделих с моята най - добра приятелка, а тя започна да се смее и да твърди, че полудявам; не го прие много на сериозно. Това бе доста странно за мен. Никога преди не ми се беше случвало нещо подобно. Ще се радвам да изразите мнението си; бих искала да го прочета. Дано приятелката ми не се окаже права и не полудявам наистина.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.8
Общо гласували: 6
51
43
32
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари