Sanovnik.bg»Мрежата»Анонимен»Единичен статус #133993
  • АнонименАнонимендобави форумната тема: Хубаво е да си лошпреди 8 годиниЗдравейте Мисля да започна история ,ако ви харесва ще напиша и продължение.

    Лагер 23. Охранителите наблюдаваха внимателно придвижващите се затворници от скенера за проверка до влака. Всички бяха привидно еднакви-облечени в оранжеви гащеризони ,ръцете им бяха оковани с белезници. Но ако се загледаш по-дълго разбираш ,че това е една мозайка от мъже и жени ,с дълга и къса коса ,замислени и ядосани-те просто бяха различни. При качването във влака висок гологлав мъж удари с глава един от стоящите на перона охранители. Униформеният залитна и се строполи. Настана суматоха ,а бунтовникът беше неутрализиран с електрошок в ребрата. Чу се изстрел във въздуха ,но това не усмири затворниците. Охранителите насочваха оръжията си към всеки ,който се противеше да влезе във влака.

    -Къде ни водите? Нямате право просто да ни размъквате ,какво става?
    -Вие сте най-долната измет на този град ,имаме прво да правим всичко. Качвай се и не ми губи времето.
    Гологлавият се изплю в лицето на полицая и се качи във влака.

    По коридора се виждаха само пейки от двете страни на прозорците. Всеки ,който се опитваше да стане беше усмиряван с палка или електрошок. Блеър ,40 годишен обирджия и наемник усмелил се да се изплюе в лицето на човек ,който имаше пълномощието да му пръсне мозъка ,седна до високо и слабо момче с приятно изражение и топли кафяи очи. Той гледаше спокойно и не се съпротивляваше за разлика от други затворници.

    -Хей ,приятел ,за какво си тук? Имаш ли 18?
    Момчето се обърна към Блеър и се ухили.
    -Какво ми се лендзиш насреща? Не си ли малък да си тук? А? Какво направи ,открадна Сникърс от лафката в училище?

    -Застрелях инструктора си по стрелба. Каква ирония ,нали? Беше някаква дребна риба ,но все пак кучият син си беше отрепка. Платиха ми да му пръсна мозъка и пфуу.
    -Сигурно се е***аш.-опули се Блеър-Виж го ти малкия. Как се казваш?
    -Джей.

    -Джей...-Блеър вдигна вежди-Намираш се във влак с най-опасните престъпници в цялата страна ,схващаш нали? Добре правиш ,че си държиш устата затворена.
    -Ти не си поплюваш. Каква е твоята история ,дядка.
    -Хей ,хей ,кротко каубой. Аз съм в разцвета си. О,да ,колко неучтиво. Казвам се Блеър. Няма как да не ме знаеш.
    Джей го гледаше празно.

    -Стига бе...Атентата в Държавна сигурност? Не ти говори нищо? А? Не гледаш ли новини?
    -Няма значение. Ти също не знаеш къде ни водят. Никой не знае.
    В гласа на момчето се прочете отчаяние и дори лека доза страх.
    -Да не те е шубе-иронично подхрвърли Блеър-Виж ,хлапе. Не знам кой те е натикал тук ,но няма място за страх. Дори сега да ни закарат в пустоща и да ни разстрелят ,дори това-Блеър натърти на думите си и направи пауза-Трябва да приемеш съдбата си с гордо вдигната глава,ясно.
    Джей кимна. В това време в купето отново настана суматоха. Вниманието се насочи към една от вратите. Един от полицаите говореше нещо с висок тон. Блеър стана и дори Джей се надигна да види случващото се. Момиче с дълга лилава коса беше насочило автомат към един от охранителите. Собствения му автомат.
    -Ръцете горе ,малък разбойнико-каза тя със закачлив глас.
    -Тая к**ка е луда-отбеляза Джей.

    Не след дълго момичето беше повалено от електрошока на друг полицай. Падна гърчейки се на земята.
    -Още някой ще ни губи ли времето?-извика ядосан униформения. Тишина. -Е ,добре тогава. Фернандес,затваряй вратите!-нареди на някой отвън-Тръгваме!
    За броени минути влакът затвори врати и бавно потегли ,ускорявайки постепенно скоростта си. В купето цареше пълна тишина. От време на време престъпниците се споглеждаха. Имаше по един охранител на всеки трима човека. Въоръжени с оръжия ,никой не искаше да се опълчва на полицаите. Или може би не още.

    -Имам идея-прошепна някой от другата страна ,седящ до Джей. Беше към 30 годишен ,с хитра физиономия и умни очи.Блеър го изгледа под вежди ,уверяваше се ,че говори на тях.
    -Какво?-попита тихо Джей.
    Един от охранителите чу шушукането и се обърна заплашително.
    -Без приказки.
    Мъжът ,който беше проговорил вдигна ръце в знак ,че не прави нищо.
    След няколко минути срита Джей.
    -Какво правиш?-попита учудено момчето. Опиташе да се прикрие ,но явно беше под напрежение.
    -Какво става тук?-охранителят се обърна.-Ти-посочи към мъжа до Джей с автомата си-Премести се. Веднага.
    Мъжът стана бавно и се спогледа с Блеър. Той кимна в отговор.
    -Този е намислил нещо-прощепна Блеър на момчето до себе си.
    -Какво?

    -Не знам. Бягство ,бунт. Трябва да го разпространим до повече хора. Тези са нищо без оръжията си ,а оная мацка веднъж успя да пу вземе патлака на тоя. Значи и ние можем.
    -На къде биеш?
    Охранителят ги погледна строго. Явно беше заподозрял нищо.
    -Млъквай хлапе ,не се вълнувай много-каза Блеър престорено с по-висок глас,за да не се усъмнят в плана им.

    Мъжът ,дал начало на заговора ,седна до момичето с лилавата коса. Тя седеше със скръстени крака и гледаше замечтано през прозореца.
    -Ей ти ,как се казваш?
    -Ъх?Аз ли?-попита с детски глас тя.
    -Аха. Аз съм Уил.
    -Приятно ми е ,Изи. Изабел.
    -Е ,Изи, мисля ,че ти е скучно тук ,а?
    -Мхм-Изабел сви устни и кимна отвърдително.
    -Какво ще кажеш да се махнем от тук? За после знам един много луксозен ресторант.
    -Хмм...-погледна нагоре момичето ,след което се усмихна широко-Да го направим!
    -Така те харесвам-каза Уил и огледа хората около себе си. До него седеше грозноват мъж ,с голям нос и устни ,който гледаше сериозно някъде в пространството.
    -Ей готин ,с нас ли си?

    Едрият мъж го изгледа сериозно и изпръхтя ,което накара Уил едвам да се сдържи да не се засмее.
    -Виж приятел ,знам ,че не ти се стои тук. Сега е нашият шанс. Можем да ги бием ,после всеки си хваща пътя ,нали?
    Мъжът само го изгледа сериозно и каза с плътен глас:
    -Не съм ти приятел.-след което продължи да се взира напред.
    -Ясноо,с този няма да стане...-въздъхна Уил и погледа му се спря на нещо пред него. Високо мургаво момиче с къдрава коса.
    -Пссст-Уил погледна предпазливо към охранта ,после пак към момичето. Тя се обърна. Уил и направи знак да дойде. Охраната я погледна подозрително и тя поклати глава в знак на отрицание. Изабел ги наблюдаваше през цялото време. Когато високият униформен мъж се обърна тя се претърколи по земята до другата страна на купето. Клекна в краката на красиво синеоко момче и сложи ръцете си на коленете му. Къдрокосото момиче седеше до него.
    -Слушайте сега ,аз и приятелят ми имаме план. Ако искате да се махнете от тук с нас ,може да ни помогнете.

    От другата страна Блеър и Джей наблюдаваха всичко.
    -Какво ще правим?-прошепна Джей.
    -Очаквам да ми даде знак. Нали си добър с оръжията?
    -Бях най-добрия в спортната стрелба. Не пропускам.
    -Супер. Ще ни е от полза. Когато онзи хахо ми даде знак ,ще разсея тоя отпред. Искам да му вземеш оръжието и да отстреляш колкото се може повече от тия тъпаци ,разбрахме ли се?
    -Какво получавам аз от цялата работа?
    -Свободата си ,хлапако ,малко ли ти е?

    Уил следеше разговора между Изабел и двамата пред тях.
    -Замислете се ,по-добри сме от тях-убеждаваше ги тя-Ще се измъкнем от тук. С нас ли сте?
    -Те имат автомати ,обмислихте ли това?-попита през зъби къдрокосото момиче.
    -Е ,и?- вдигна вежди Изабел. Последва мълчание и тя завътя очи.-Добре ,пъзльовци,сама ще се оправя. Приятно гниене зад решетките.
    Тя понечи да стане ,когато синеокото момче хвана ръката и ,докато гледаше охраната да не ги забележи. Изабел се ухили и послушно седна отново.
    -Е?
    -Добре ,лудетино. Как мислиш да действаме?
    -Знаете ли ,до сега винаги съм успявала само с един трик-просто правя нещата.
    Уил се надигна ,Блеър го забеляза и направи знак на Джей. Грозноватия мъж също наостри вниманието си.
    Изабел стана и се преметна на ръцете си ,сложи краката си на раменете на един от охранителите ,изпрви се на раменете му и превъртя краката си ,чупейки врата му. През това време Блеър удари униформения пред него ,Джей измъкна автомата му и свали двама други охранители. Едрият мъж до Уил се изправи и блокира ръката на друг полицай ,който понечи да използва електрошока си върху него. Във влака настана суматоха.