Ученът Рудолф Щайнер установи, че кръвта е преносител на информация, както за самия организъм, така и за заобикалящия го свят. Кръвните пластинки, носещи се към сърцето, показват човешката същност.
В някои секти се забранява преливането на кръв, дори от това да зависи човешки живот. Причината е, че тези хора са твърдо убедени, че душата на човек е отпечатана в неговата кръв.
Душата е тясно свързана с централната нервна система. Тя може да живее едновременно в двата свята – материалния и духовния. Сърцето може да е индикатор за случващи се приятни и неприятни събития. Например - сърцебиенето е показател за силно вълнение.
Но възможно ли е кръвта да възпроизвежда и да съхранява мисли?
Експериментите на Щайнер доказват, че еритроцитите (червените кръвни телца) имат свойството да събират информация за дейността на вътрешните органи.
Прочутия учен стига до заключението, че информацията в мозъка, постъпила от външни обекти, е еквивалентна на информацията в сърцето.
Теорията, че сърдечния мускул е хранилище за информация, се потвърждава и от академика Валери Шумаков. Според него невроните връзки играят ролята на проводници между мозъка и сърцето и запазват информацията до смъртта на човек.
Мирзакарим Норбеков напомня, че кръвните процеси са свързани с възможността на кръвта да се възстановява благодарение на адаптацията си към емоции.
Резултати от проведена наскоро анкета показаха, че голяма част от обществото са съгласни с твърдението, че душата на човек е отпечатана в неговата кръв. Хората посочват като интересно доказателство пълната синонимия на фразите – „човек с богата душевност“ и „сърдечен човек“.
Според библейски текстове само душата на животните се предава в кръвта им. Но много теолози посочват схващането, че човек се състои от плът и кръв. Те подкрепят вероятността човешката душа да е еквивалентна на човешката кръв.
Този научен феномен е използван отдавна в кино продукциите. В много филми на ужасите се появяват чудовища, хранещи се с кръвта на своите жертви.
