От древните източници са останали сведения, че животът на хората е бил далече по-кратък от средната продължителност сега. През каменната ера всяко второ новородено дете е умирало преди да навърши 1-2 години.
А продължителността на живота средно се предполага, че е била около 20 години. Когато Римската империя бележи разцвет, хората са живели около четвърт век. Тъмните средни векове са добавили около 5 години и средно се е живеело 30 години.
Ренесансът е бил също епоха на младите - 33 години е била средната продължителност на живота. Чак през ХХ век човечеството е можело да се радва на повече изживени години средно - 76 години е средното число на продължителността на живота.
На другия полюс на тези мисли е представата за вечния живот, или с други думи на безсмъртните хора. Може ли да има такива? Библията твърди, че има. Адам и Ева са дарени с вечен живот, но тази привилегия им е отнета, след като са изгонени от Райската градина.
И все пак с тях не свършва историята за безсмъртието на човека. Легендите за хора, които живеят вечно, изглеждат не толкова митични, тъй като се опират на доста исторически извори, в които има рационално зърно. Да видим кои са тези хора и какво е останало като сведения за тях.
Аполоний Тиански
Тази историческа личност е от времето на Исус, роден е 3 години преди новата ера. За него се знае, че е пътешествал и изучавал тайните на древни магове, от които явно е научил тайните чудеса, с които изумявал хората.
Във време, когато човешкият живот е бил твърде кратък, той надживява 10 императори и се завръща в Рим, но Домициан го дава на съд заради дарбите му. Аполоний изчезва пред очите на присъстващите в пълната съдебна зала.
Минават векове, без да се чуе нищо за него и отново през ХІІ век се появява загадъчна личност - алхимикът Артефиус. До нас са достигнали два негови съчинения - за философския камък и начините за удължаване на живота.
Смята се, че Артефиус и Аполоний Тиански са една и съща личност и този загадъчен човек познава формулата на еликсира на безсмъртието.
Ахасфер
Още един съвременник на Исус е сред безсмъртните. Това е евреинът Ахасфер, до чиято къща се спира за кратък отдих към Голгота Божият син. Жестокият евреин обаче не му позволява да се подпре на стената на дома му и затова е наказан да броди вечно, без да намира покой, дори смъртта му е отказана.
На много места по света в различни времена се появява човек, който е припознаван като безсърдечния Ахасфер. През 1223 година той е срещнат в двора на испанските крале.
Човекът, който твърдял, че е Ахасфер, можел да разкаже за събития отпреди хиляди години. Двадесет години по-късно той се появява и във Франция, където отново прави впечатление на всички.
След това изчезва за цели векове. През 1505 година в Бохемия започват да говорят за него, след 22 години го виждат в Хамбург. И през следващите почти 100 години има сведения, че е бил в Испания, Париж, Виена, Хамбург, Великобритания.
В края на ХVІІІ век той смайва професори от Оксфорд и Кеймбридж на изпит, на който демонстрира завидни познания по история и география на света, твърдейки, че е посетил всички тези места, за които разказва. Той изумява и с това, че говори на почти всички езици, от всякакви езикови групи.
Сен Жермен
Доста по-късно, през втората половина на ХVІІІ век, странна личност, подвизаваща се под името граф Сен Жермен поразява всички с изумителни познания за минали събития по света.
Изключително колоритната личност Сен Жермен се движи сред аристократите и в кралските дворове и много хора, които го познават добре, казват, че той не се променя изобщо през годините.
Предполага се, че умира през 1784 година, но десетилетия по-късно излизат много сведения, че отново е срещан - във Венеция, по време на Френската революция, в Париж, а 30 години след смъртта му негова добра позната го среща отново във Виена.
Днес най-често си пожелаваме дълголетие, защото все още сме далече от това да си пожелаваме безсмъртие. Дали някога то ще бъде реалност, а не пожелание, още не можем да кажем. Историите на тези безсмъртни личности ни карат да вярваме, че фантазиите може би имат корени в реални събития и личности и са на границата между митовете и истината.
