Всеки един от десет човека, който е бил на прага на смъртта, споделя за необичайни усещания и казва, че е бил на другия свят. Най-често хората си спомнят за по-бавно течащо време, излизане от тялото и ярка светлина в края на тунела. Учените обаче не смятат това за доказателство за живота след смъртта. Опитът с близкото настъпване на смъртта по-вероятно предполага, че след сърдечен арест мозъкът продължава да работи известно време.
През 2017 г. специалисти от университета в Лиеж (Белгия) проучиха писмените доказателства за 154 пациенти, преживели клинична смърт. Почти всеки описва три от тези състояния: усещане за мир, преминаване през дълъг тунел и ярка светлина, която се появява в края на това пътуване. Някои оцелели твърдят, че са излезли от тялото и са срещнали ангели и духове.
По-голямата част от преживените усещания обаче не съвпадат. Само 20 процента от анкетираните казват, че първо са напуснали границите на физическото си тяло, а след това са започнали да се движат през тунела, в края на който виждат ярка светлина. Според авторите на изследването, това показва, че всеки човек има собствен опит със смъртта. Може би усещанията и халюцинациите, с които се сблъсква умиращият, зависят от неговия език и култура.
Тези данни са в съответствие с резултатите на американски изследователи. Почти четири години те събират истории на пациенти, преживели клинична смърт от инфаркт. Учените интервюират лекари и медицински сестри, които се опитват да върнат тези хора към живот.
Най-изненадващото е, че повечето от оцелелите почти дословно предават разговорите на медицинския персонал и доста точно възстановяват последователността на своите действия. Една трета от пациентите отбелязват, че всичко се случва много бавно и времето сякаш спира.
Освен това американците, които са на прага на живота и смъртта, подобно на белгийците, изпитват чувство за мир, виждат ярка светлина и физическото си тяло отстрани.
Всички тези данни могат да покажат, че мозъкът продължава да работи известно време след спиране на сърцето и съзнанието остава.
Канадски лекари, заинтересовани от спомени от другия свят, решават да тестват хипотезата на своите американски колеги. Те успяват да запишат мозъчни енцефалограми при четири безнадеждни пациенти, след като са изключени от системите за поддържане на живота. Въпреки леките разлики в началото, всички стават много сходни половин час преди смъртта и още пет минути след нея. И това може да обясни защо хората изпитват същите усещания по време на клинична смърт.
Нещо повече, мозъкът на един от пациентите продължава да функционира в продължение на десет минути, след като сърцето му спира да бие. Тези енцефалограми са подобни на тези, записани при хора в дълбок сън. В същото време тялото не показва никакви признаци на живот - няма пулс, няма кръвно налягане, няма реакция на светлина.
Според американски учени мозъкът не само не умира със сърцето, но, напротив, започва да работи с двойна скорост. Освобождаването на допамин, хормонът на удоволствието, който играе важна роля в укрепващата система и когнитивните процеси, се увеличава почти 12 пъти. Следователно хората могат да имат чувство за мир от една страна, а от друга, чувство, че мислят много бързо.
Между другото, 65 процента от преживелите клинична смърт разказват за това. Освен това, по време на агония, нивото на серотонин се увеличава с 20 пъти, поради което в мозъка се активират много съответни рецептори.
Те от своя страна са свързани с визуални халюцинации. Изходът от тялото, срещата с ангели и духове, ярката светлина в края на тунела - всичко това може да бъде резултат от освобождаването на хормона на щастието.
Въпреки това, има множество духовни учения, които не оспорват тези хипотези, а приемат, че те са част от метафизичното обяснение за безсмъртната душа на човека. И остава въпросът - има ли наистина противоречие между физическите доказателства и духовните обяснения?
Коментари