Еволюционната теория трябва да се преразгледа! Нови фосили объркаха всичко

Нови изследвания може да наложат преразглеждане на еволюционната теория

Заложено ни е да търсим своите корени, за да разберем кои сме и накъде отиваме. Това важи както за всеки отделен индивид, така и за целия човешки род. Колкото науката се връща по-назад във времето, толкова по-трудно става да открива истината за произхода на нашия вид.

Останките от древни предци, наречени фосили, които непрекъснато излизат при проучванията, само доказват колко малко всъщност знаем за произхода на вида си.

Два черепа, намерени в пещера в Южна Гърция, може да се окажат толкова изненадващо откритие, че да принудят учените да преразгледат отново една от старите и най-стабилни теории - еволюционната теория за човека.

Все още е много рано да се започва дебат за промени в отдавна установени и превърнати в жалони разбирания за човека, но двата черепа, открити преди почти половин век в гръцката пещера Апидима ще доведат рано или късно до преразглеждане на някои виждания.

Какво представлява откритието?

Еволюционни теории

На няколко сантиметра един от друг в гръцката пещера са намерените фосили са древни прародители на човека strong. Единият череп е със запазени лицеви кости, а на другия е запазена цялата долна част.

Първоначалното мнение, на което се спират изследователите, е, че откритите останки принадлежат на представители на неандерталците. Какво знаем днес за този изчезнал вид хоминиди, още преди Хомо сапиенс да пристигне в Европа?

На науката вече е известно, че неандерталците представляват хомониди, населявали европейската територия през историческия период, наречен среден палеолит. Той обхваща 350 000 - 24500 години преди новата ера. Неандерталецът и хомо сапиенс, който е прекият предтеча на съвременния човек, вероятно са имали общ предшественик, но са отделен вид хоминиди, който се е развивал успоредно с нашия прародител. Разграничението на двете човешки групи идва от различията между съвременното и несъвременното поведение, което е основната от всички характеристики, разграничаващи отделните популации.

Преди около 40 хиляди години неандерталците изчезват. Причината за това да не успеят да се задържат на историческата сцена се смята не невъзможността им да се адаптират към студения климат, а защото не са адаптирали ловните си умения към променящите се условия на последния ледников период.

В момента, когато неандерталците изчезват от континента, Хомо сапиенс достигат Европа. Предтечата на съвременния човек се оказва много по-адаптивен и не само оцелява, но и еволюира до съвременния вид високо развит човек.

Какво представлява този друг клон на общия прародител на всички хоминиди и какво му дава предимството да оцелее?

Според най-новите теории, базирани на открития и изследвания на фосили, се приема, че преди около 200 хиляди години в южния край на африканския континент се появяват първите следи на Разумния човек. Наричат го Хомо сапиенс. Негов пряк потомък е съвременният човек, който науката нарича Хомо сапиенс сапиенс и той се появява преди около 100 хиляди години. Според научните теории тази форма на хоминидите достига най-напред Азия, а после и Европа и допреди 10 хиляди години колонизира целия свят.

Неандерталците са анатомично съвременни, но не и поведенчески съвременни и затова отмират, отстъпвайки място на преките ни предци. Поради анатомичните прилики на мистериозно изчезналите хоминиди и първообраза на съвременния човек учените, изследвали фосилите в Гърция, първоначално решили, че това са останки на неандерталци.

Техни колеги - палеонтолози, сега решили да датират черепите по възраст и да направят реконструкции, ползвайки възможностите на модерните технологии, за да видим как са изглеждали тези толкова древни човешки прародители в действителност.

При анализа се оказало, че единият череп е неочаквано стар, на 210 хиляди години. Той принадлежи на индивид, който се отнася към Хомо сапиенсите, а това веднага го прави най-старият фосил, откриван на територията на нашия континент. А според досегашните постановки видът, от който произлизаме, се е зародил в Африка. Фосилите му, които са на разположение на учените, са от Етиопия и са доста по-скромни като възраст - на 196 и 160 хиляди години.

ДНК анализите категорично сочат, че първите индивиди, принадлежащи към Хомо сапиенс, са се появили преди 200 хиляди години.

Генетичните изследвания, правени до този момент, завършват с изводите, че 100 хиляди години след появата си в Африка Разумният човек тръгва на север, достига и населява отделни части от Евразия и тук еволюира до съвременния човек, чийто потомци днес населяват Земята.

В резултат на миграционните процеси част от Хомо сапиенсите се срещат с представители на неандерталците и създават общо поколение. Такива смесвания са логичен и естествен процес, който се е наблюдавал много пъти в историята на човешкото развитие.

Според учените обаче в гените на нито един съвременен човек не са открити следи от това предполагаемо смесване. Хората, населяващи днес планетата, произхождат от вълната, мигрирала няколко хиляди години, след като неандерталците напускат историческата сцена. Това беше виждането на науката по този казус.

Еволюция

Датировката на откритите фосили на юг от нас обаче кара учените да поставят под въпрос досегашните еволюционни теории. На вниманието на човешкото общество са представени и други открития. Между тях са най-древните фосили на Хомо сапиенс, които са намирани някога. Те са на 350 хиляди години и са извадени на територията на днешно Мароко, което е много по-далече от мястото, което се смята за предполагаемата люлка на нашия вид.

Това откритие, добавено към двата черепа от южните части на Гърция, сочи, че е нужно да се преразгледа теорията на еволюцията на човека и да се постави дебата за нейната истина.

Съществува и още един ключов момент в концепцията. Другият открит череп в гръцката пещера е на възраст от 170 хиляди години и според учените е на неандерталец.

Какво би трябвало да означава това? Развоят на събитията трябва да е бил по-различен от това, което си мислим.

Една група от представители на Хомо сапиенс вероятно са излезли от границите на Африка много по-рано от предполагаемото. Тази група е пристигнала в Европа, заселила се е, но не е успяла да се адаптира и е изчезнала. Заменили са я неандерталците, които на свой ред са загубили битката за оцеляване.

Ако анализите се потвърдят, то ще излезе, че Хомо сапиенс са дошли на европейска земя 150 хиляди години по-рано, отколкото мислим в момента. Този факт отваря ново поле за размисли с нови въпроси около произхода и развитието на вида ни.

Засега експертите са скептични към новите твърдения, но въпросът стои отворен и трябва да бъде разрешен. А това ще стане след продължителна изследователска работа, а може би и с помощта на следващи изненадващи открития за пътя, който човечеството е изминало, преди да стане това, което е сега.

Виж повече

Рейтинг

4
Общо 2 гласували
5 1
4 0
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари