Представата, която поражда думата пустиня, се свързва с липса на животински и растителни видове, с минимален ритъм на живот, с отдалеченост и изолираност. Обикновено при споменаването на това определение за място се сещаме за най-голямата пустиня на Земята - Сахара.
По средата на Южните тихоокеански части обаче се намира районът с по-малко живи същества, отколкото има в африканската пустиня.
В океана се намира точка, наречена Нимо. В превод от латински името означава никой. Подходящо избраното название определя място, за което е установено, че е най-отдалеченото от сушата на Земята. От там търговски или пътнически маршрут не преминава. Няма нищо и никой освен безкрайна дълбока вода във всички посоки, където погледът стига. По тази причина там се погребват останките на космически ракети или спътници.
Изненадващо звучи фактът, че това място заема една десета от целия Световен океан. Въпреки това то е точно пустиня по отношение на биологични видове.
Причините за липсата на морски видове се дължи на огромната отдалеченост от сушата, следствие на което хранителните вещества, които реките вкарват в океана, са малко. Друга причина е огромната дълбочина на водата на това място. Океанските течения и ултравиолетовите слънчеви лъчи допълват картината на запустението.
Не е странно, че човечеството знае твърде малко за това място. Дълбочината е огромна, районът е по-голям от целия африкански континент.
Все пак мястото предизвиква интереса на изследователите. Учени от института Макс Планк се отправят преди 3 години на пътешествие до водната пустиня с надеждата да открият някакви форми на живот. Успяват да вземат проби от водата на дълбочина до пет километра. Обработката на резултатите все още не е завършила.
Това, което е изненадало учените, е, че са открили по-малко клетки на повърхността на водата на това място в сравнение с Атлантика на подобна дълбочина.
Тази констатация затвърждава репутацията на точка Нимо като водна пустиня. Там не живее нищо, освен отделни видове бактерии, планктон, който фотосинтезира в повърхностния слой на водата на други места. Тук го откриват на по-голяма дълбочина, между сто и сто и петдесет метра. Най-оптимистичният извод за тази част от Пасифика е, че най-вероятно няма по-чисто място в Световния океан от водната пустиня.
