Морето на дявола е в Тихия океан

Морето на дявола е участък в Тихия океан между северната част на Филипинските острови, американския остров Гуам и Япония. Моряците го наричат още Гробището на Тихия океан, в което са изчезнали безследно кораби и други плавателни съдове.

През септември 1952 година Япония изпратила три морски съда към мистериозното място в океана. Единият от тях, "Кайо-Мару", не се върнал никога повече. Корабът потънал при неизяснени обстоятелства, а по-късно останките му били открити край остров Микура.

През декември 1976 година до Филипинските острови норвежкият танкер "Берге Истра" катастрофирал. Предполага се, че заради взрив на борда.

Зимата на 1980/81 година била една от най-трагичните. В рамките на една седмица в Морето на дявола безследно изчезнали шест кораба.

Морският участък е фатален не само за кораби, но и за самолети. През 1998 година три реактивни изстребителя на Военно-въздушните сили на Япония изчезват от радарите, докато прелитат над дяволското море. На 9 октомври същата година изчезва още един японски изстребител.

Версиите какво причинява изчезването на морски съдове и самолети са няколко. Едната е свързано с неочакваната поява на тайфуни и урагани. Скоростта на тайфуна достига стотици километри в час. Тази версия обаче не звучи много правдоподобно, тъй като при нито един от случаите на изчезнали самолети и кораби, няма сигнали от тях за подобно бедствие.

Според друга версия причината за катастрофите се крие в кораловите рифове под морето, в които корабите вероятно са се разбивали. И тази версия не звучи достоверно. За корабите - добре. А самолетите?

Третата версия е свързана с НЛО, което или се сблъсква с плаващите и летателни средства, или ги похищава.

И четвъртата версия гласи, че катастрофите се дължат на процесите, които се случват в Земните недра. В земната кора са открити няколко разлома, един от които преминава под дъното на Морето на дявола.

През известно време стените на разломите се раздалечават и се освобождава натрупана в недрата на Земята енергия. През образувалите се пукнатини под огромно налягане излизат газообразни продукти на вулканизма, с които морската вода се насища.

Поради този факт тя рязко снижава плътността си, че съдът тръгва стремглаво към дъното.

Тази версия като че ли звучи най-реално. Още повече, че според оживели очевидци разказват как морето се издигало, а корабът се спускал в бездната.