Българските обичаи и традиции

Българските обичаи и традиции

За да бъде опознат един народ, трябва да се проследят неговите обичаи и традиции. Те са пътят към народопсихологията, към характера и духа на хората, събрани по волята на съдбата на определено географско място.

Българите, населили източната част на Балканите, притежават тези устойчиви, наследени от предците народностни черти, които създават уникалния образ на народа. Народните ни обичаи са преминали през много превратности в битието ни, някои от тях са изчезнали завинаги, други са се запазили видоизменени или в първоначалния си вид и замисъл. Те са източникът на цялостната ни културна традиция. Те са стожерът на националното ни съзнание. Те са това, което е съхранило българския дух в превратностите на времето.

Народните обичаи са тясно свързани с миналото, религията, обществените отношения, митологията, географските особености. Всеки обичай съдържа обреди и ритуали, има свои опорни точки и своя символика. Сред огромното разнообразие от обичаи се открояват някои, които са любими на малки и големи.

Сурва

Сурва

Празникът Сурва е един от зимните ни празници, празнува се винаги на 1 януари, в който нашите предци са чествали Суров ден, денят на светлината. На този ден свършват деветте мръсни или черни дни, в които Слънцето се колебае дали да продължи по стария си път, или да поеме по нов. В първия ден на новата година става ясно, че Слънцето отново ще следва добре познатия си път и животът на Земята ще продължи, какъвто го познаваме. Този ден се отбелязва с ритуала на сурвакането. То става с дрянова пръчка, огъната по специален начин и щедро украсена. С нея малките деца обикалят от къща на къща и сурвакат близки, роднини и съседи, изричайки благопожелания за здраве, плодородие и късмет, а в отплата получават подаръци от стопаните на дома.

Ладуване

Ладуване

Ладуването е обичай, изпълняван на Нова година от неомъжените девойки. Този обичай представлява колективно гадаене за женитба. На деня срещу празника момите донасят от кладенеца мълчана вода в нов съд, защото не се говори, докато се изпълнява обредът. Всяка мома слага в съда китката си, на която привързва пръстена си, обецата или гривната си и ги пуска във водата. Съдът се покрива и през нощта се оставя под звездите. На следващия ден момите се събират край мълчаната вода, а предварително избрано малко момиче вади китките една по една и пее кратки песнички, наречени ладанки. С тях нарича за близка или по-късна женитба за това какъв ще е бъдещият жених. Всяка мома слага през нощта пръстена си или предмета, който е бил в мълчаната вода, под възглавницата си и вярва, че този, когото сънува, е бъдещият жених. С този обичай чрез магията на словото се разкриват съкровените мечти за щастие в брака.

Заговезни

Сирни Заговезни

Българският празник Заговезни или още Сирни заговезни е един от първите пролетни празници, чиято дата варира. Той е седем седмици преди Великден. След Заговезни започват Великите пости, които траят 49 дни и завършват на най-големия християнски празник - Възкресение. Заговезни има своите традиционни обреди. Те са свързани най-напред с храната, която е строго определена. На трапезата трябва да има баница, варени яйца, ориз, фасул, леща, ошав. Централно място заема халвата, най-вече бялата халва с орехи или фъстъци. Обичаят е децата да гонят завързано на връв парче халва, без да го хващат с ръка, и отхапват това, което успеят да достигнат.

На тази вечеря се прави и традиционното опрощаване между хората. По-младите първи искат прошка от по-възрастните и я получават, за да оставят зад себе си всички лоши думи, които са си казали през годината и да си простят грешките.

Прескачането на запален огън е другият весел ритуал, който се изпълнява на Заговезни. Вярва се, че всеки, който прескочи горящия огън, ще бъде здрав през годината.

Кукерските игри

Кукерски игри

Един от най-запомнящите се моменти около празника Сирни заговезни са кукерските игри. Те са ритуални обичаи, свързани с предрешаване, преобличане, каквито имат много други народи. Кукерството е маскараден обичай, който се изпълнява само от мъже, главно млади, неженени момци в деня след Сирни заговезни. Кукерските танци са винаги в понеделник след Сирната неделя. Облеклото и маските са специално подготвени от участниците и са много живописни. Изработват се от кожи на овце или кози, с козината навън, маските са също от кожа, а може кукерът да боядиса лицето си с катран. Костюмите на кукерите са украсени с вълнени конци, мъниста, огледалца, като всеки се стреми костюмът му да е шарен, с богата украса и да впечатлява. Участниците обхождат домовете, за да пожелаят здраве, плодородие и благоденствие и получават подаръци като яйца, пари, обредни хлебчета. Обичаят е свързан с много веселие, защото се разиграват различни комични ситуации от ежедневието. Наред с това се пресъздават обреди, свързани с полската работа и земята, както и с продължението на рода.

Баба Марта

Баба Марта

Това е може би най-уникалният български празник, който продължава и днес да бъде най-масово празнуван и обичан от хората. След продължителното студено зимно време хората се опитват с обреди да си осигурят слънчево и топло време в първите пролетни дни. Жените изнасят на двора на къщите си червени вещи или дрехи, с които не надяват да разсмеят и развеселят Баба Марта, за да даде хубаво време, което е нужно на реколтата. За да не я разсърдят, не работят на този ден. Отново се палят огньове и се прескачат за здраве.

Най-важният обичай за Баба Марта обаче си остава заплитането и киченето с мартеници. От бяла и червена прежда се усукват или изплитат мартенички (кичалки, гладушки), с които се закичват всички - хората и домашните животни, плодните дръвчета и се нарича за здраве и берекет. Мартеницата се носи, докато се види първият щъркел или лястовица. Сваля се и се слага под камък. Този обред отново е свързан с гадаене. Ако след няколко дни там има мравки, значи ще има много агнета, кончета или телета през годината и тя ще бъде богата.

Лазаруване

Лазаруване

Този пролетен празник е винаги в неделята преди Великден. Това е задължителен обичай за всяко момиче. Лазаровден се смята за прелом между детството и младостта. В празника участват тези момичета, които вече ще бъдат девойки.

На празничния ден лазарките обличат най-хубавите си премени и тръгват от къща на къща. Във всеки дом те изпълняват песни, с които поздравяват домакините. В отплата им подаряват пресни яйца и монети. След като завършат обиколката си по къщите, лазарките се събират на реката и хвърлят венчетата, с които са окичили косите си във водата. По това кое венче първо ще бъде отнесено от реката, се гадае коя мома първа ще се омъжи.

Лазаруването е празник само на момичетата и е едно съответствие на коледарския обичай, който е за момчетата.

Еньовден

Еньовден

Еньовден съвпада с лятното слънцестоене. Смята се, че това е едно далечно начало на зимата, оттам идва и изразът: наметнал си Еньо кожуха, за да върви на сняг. Има редица поверия, свързани с този ден, които говорят, че и по този празник хората се опитват да гадаят каква ще бъде оставащата част от годината.

Най-важното от този празник обаче е, че той се смята за ден, в който билките придобиват своята лечебна сила и тогава е най-благоприятният момент да се съберат и изсушат билките, с които ще се лекуват хората за година напред. На този ден се събират основно билките за лечение на хората, докато на други празници се събират лечебни треви и за домашните животни.

Хората вярват, че на Еньовден лечебни свойства добива и водата, както и росата. Много обреди са свързани с тази вяра.

Нестинарство

Нестинари

Нестинарство е може би най-атрактивният български обичай, който се извършва на празника на свети Константин и Елена на 21 и 22 май по стар стил или 3 и 4 юни по нов. Този обичай има древни езически корени, смята се, че това е харизма, която се дава само на избрани, защото да мине бос през жаравата, без да се изгори, може само този, който е закрилян от самите светци Константин и Елена. Поверието гласи, че огънят, който се пали, е целебен, гони злото, болестите и нещастието и пречиства както телата, така и душите.

България има изключително богато народно творчество. То е плод на светоусещането на народа, на древни представи, на многовековен опит и знания. Това е истинска съкровищница, която предците ни са развили, съхранили и са ни предали. Наш дълг е на свой ред да я опазим и предадем, за да се запази непокътната във времето.

Рейтинг

4
Общо 1 гласували
5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари