Сурвакане - от древността до днес

Сурвакане

Обичаят Сурва е истинска древна българска приказка. Отбелязва се винаги на 1 януари, когато църквата почита свети Василий Велики. Двата празника са се слели през вековете и се празнуват заедно, но началото на всеки от тях води от съвсем различни вярвания и обичаи.

Древните астрономически знания на българите и празника Сурва

Празникът Сурва води началото си далече назад в езическите времена и в основата му лежат астрономически знания за положението на Земята спрямо Слънцето, които древните българи са имали. Те са знаели по какъв начин се движи нашата планета спрямо Слънцето и как това се отразява на условията за живот на Земята.

Според древните вярвания след деня на зимното слънцестоене, от 22 декември до 1 януари, има девет дни, в които Слънцето се колебае дали да продължи по стария си път, или да поеме по нов. Тези дни са се наричали мръсни или черни дни.

Древните българи са разбирали, че ако се промени пътят, по който се движи Слънцето, това ще се отрази драстично на съществуването на Земята. Условията на земната повърхност ще се променят толкова много, че животът няма да бъде такъв, какъвто го познаваме. Затова тези дни са били важни за тях, дни на очакване.

Ако нищо не се промени до 1 януари, значи животът ще продължи както до сега. На 1 януари се празнува Суров ден - денят на новото Слънце. Сур означава светлина.

Празник Сурва

Сутринта на този ден децата, които са символ на бъдещето, началото, новото излизат със сурвачките си, обикалят от къща на къща, за да сурвакат и пожелават на всички здраве, плодородие и щастие през годината. Подаряват им се парички, кравайчета, плодове и всякакви подаръци. Вярва се, че те благославят дома с присъствието си.

Сурвачките, с които обикалят, за да сурвакат близки и познати, са специални, изработват се предварително много старателно и се украсяват пищно. Правят се само от дрян и в този факт няма нищо случайно. Дрянът е храст, който е бил свещен за древните ни предци. Той е здраво и жилаво дръвче, което цъфти през зимата. Цветчетата му са първата храна на пчелите. От дървото се правят някои от частите на много народни инструменти. Плодът на дряна - дренката, е храна и лекарство едновременно.

Хората си пожелават да добият от здравината и дълголетието на дряна. Извитата дрянова пръчка се украсява с пуканки, гевреци, сушени плодове, орехи, вълна и всякакви важни за българина предмети. Те са символ на изобилието, което народът се надява да има през цялата година.

Празникът Сурва е част от културното ни наследство.

Виж повече

Рейтинг

4
Общо 1 гласували
5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари