"Сурва, сурва година, весела година, зелен клас на нива, голям грозд на лозе, жълт мамул на леса, червена ябълка в градина, пълна къща с коприна, живо-здраво догодина, догодина, до амина! ".
В днешния ден, Васильовден, в много домове из България звучи този стих, свързан със сурвакането. Сурвакането е български обичай.
Дошъл е по нашите земи, пресесен от прабългарите. Традицията е свързана с Бога на Слънцето в древноиранската митология Сурья.
За сурвакането се използва дрянова пръчка, за да е яка гърбината на човек толкова, колкото е здрав и жилав дряна.
Дрянът е свещено дърво в българската традиция. Вярва се, че той притежава магическа сила.
Сурвакарите са млади момчета на възраст между 4 и 12 години. Те обикалят домовете в ранните часове на Васильовден с пожелания за здраве, плодородие и благополучие. Домакините пък даряват сурвакарите с различни лакомства, кравайчета, орехи, плодове.
Сурвакарската благословия представлява един вид вербална магия, чието действие подсилва здравето и изобилието в дома. На някои места в страната е прието да се сурвакат и домашните животни.
В различните региони сурвачката се украсява по различен начин. В Централна и Източна България тя е изпъстрена с плодове, зърна и хлебни изделия. В Западна България пък по нея дрънкат и монетки.
Навсякъде обаче е задължително дряновите клонки така да се привържат, че сурвачката да добие форма на буквата "Ф".
След празника е прието сурвачката се изхвърля в река, за да тече животът по вода.
Коментари