Много отдавна трима ездачи пътували с конете си от един град към друг. Тъй като разстоянието било много голямо, а се смрачило навън, решили да пренощуват в близкия хан и да продължат пътя си на следващата сутрин.
Двама от тях вързали конете си в конюшнята. Но тя била твърде тясна и за третия жребец нямало място. Никой от ездачите обаче не искал да остане с него навън, за да го пази да не избяга.
Започнали да се чудят какво да направят. Тогава един от мъжете се сетил за хитро решение на проблема. Той застанал до коня и изимитирал с движения, че го връзва с въжето за въображаема скоба. Въпреки че реално такава нямала и конят останал свободен. След това ездачите се прибрали в хана и си легнали.
На сутринта трите животни още ги чакали. След като извели двата коня от конюшнята, забелязали, че третият все още стои на място и не помръдва. Тогава ездачът, който се направил, че го връзва предния ден, сега изимитирал, че развързва жребеца. Така и третият кон най-после потеглил напред...
Притчата за коня и свободата илюстрира много ясно поведението на много хора. Те имат свободата да вземат сами решения и да моделират живота си по свой вкус, но не го правят. Вместо това действат, водени от старите си навици или пък от някакви страхове. Сами си слагат въображаеми ограничения, които им пречат да продължат напред и да са успешни.
