Кубинската революция

Кубинската революция

Някогашните колониални владения на Испания в Латинска Америка стават свидетели на редица революции, но само една успява да разтърси истински континента. Това е Кубинската революция. Може да се каже, че никоя друга политическа фигура не успява да разпали толкова страсти, като водачът на Куба Фидел Кастро.

Мъжът, освободил Куба от диктатурата на Фулхенсио Батиста, после създава своя собствена диктатура, продължена от брат му Раул. С фамилията Кастро се затваря цяла глава в историята на Куба, писана често извън пределите на Острова на свободата.

Същността на Кубинската революция се състои в това, че е единствена на континента. Другите революции, като Мексиканската примерно, са по-кратки. Освен това те не променят изцяло обществените структури. Кубинската революция е единствената, която изцяло елиминира концепцията за съществуването на частна собственост.

За всички събития значение има положението на нещата в страната, когато на политическата сцена се появява едно неизвестно до тогава лице, това на Фидел Кастро.

Предисторията на Кубинската революция

В навечерието на революцията в Куба президент на страната е Фулхенсио Батиста, оказал се на поста след военен преврат, извършен срещу текущия президент Карлос Прио Сокарас.

Батиста предприема тази стъпка, след като вижда, че няма възможност да спечели провеждащите се в страната избори. Така кандидат на водач на страната се оказва сатрап, завзел властта благодарение на външна подкрепа от САЩ, където той пребивава преди изборите.

Батиста се отплаща на своите американски поддръжници като им предоставя почти неограничени права в страната. Те притежават на практика около 70 процента от земята. Захарната тръстика, която представлява основният дял от производството в Куба, е в ръцете на американски компании и те диктуват цените на пазара. В столицата Хавана са открити хазартни зали, публични домове, контролирани от американската мафия.

Нараства безработицата и обедняването на населението, което изразява недоволството си чрез стачки и бунтове.

Правителството на Батиста отговаря с цензура, арести и екзекуции. Тайната полиция извършва насилие над всички недоволни. Всичко това не може да остане без отговор и той се изразява в открита партизанска война, завършила с революция.

Начало на революцията

За начало на Кубинската революция се сочи датата 26 юли 1953 година, когато зле въоръжена група въстаници напада казармите Монкада - едни от най-добре укрепените места в страната.

Фидел Кастро и Кубинската революция
Снимка: WikiImages Pixabay

Сраженията продължават 2 часа. Революционно настроените млади бунтовници разчитат, че населението ще ги подкрепи, но остават излъгани. Много от тях са убити, а останалите са заловени. Между тях са Фидел Кастро и брат му Раул. Абел Сантамария, един от водачите на бунта, е убит.

Останалите са съдени. Фидел Кастро, който по това време завършва право, отказва адвокат и сам се защитава, изнасяйки 4-часова реч, която става широко известна най-вече с думите му, че историята ще го оправдае. Той получава 15 години затвор, а брат му Раул е осъден на 13 години.

Две години по-късно под обществен и международен натиск политическите затворници са освободени и двамата братя Кастро заминават за Мексико. Там се срещат с аржентински революционер Ернесто Че Гевара и това е нов етап в революцията. Те създават организацията М-26, в която се включва и Че.

Развой на революцията

На следващата година групата революционери се качва на яхтата Гранма и се завръща в Куба на 2 декември. Това е закъснение от 2 месеца, тъй като морският съд е стар и претоварен. Веднага бунтовниците тръгват към планината Сиера Маестра. Само след три дни ги атакуват войниците на Батиста.

Повечето са убити, само малка група се спасява и укрива в планината. Тъй като по време на боевете се партизаните се разделят и се движат поединично или на малко групи, местното население им помага да се свържат един с друг.

На 13 март 1957 година група студенти с антикомунистически разбирания се опитват да убият Батиста, нападайки Президентския дворец. Този опит е крайно неуспешен. Водачът Ечевериа е убит и само малка група от сподвижниците му се спасява. Това обаче води до пълен отказ от подкрепа за Батиста през 1958 година.

В това време Кастро вече има доверени хора, които го снабдяват с всичко необходимо за партизанска война. Той успява да установи пълен контрол над Сиера Маестра.

Силите на Кастро от около 200 човека обаче са незначително на фона на армията от 30-40 хиляди войници на диктатора Батиста. Той решава да приключи въпроса с противника си и изпраща 12 хиляди войници за операция, която нарича Верано.

В битката за Ла Плата между 11 и 21 юли 1958 година носи неочаквана победа за бунтовниците, които пленяват цял батальон.

Само няколко дни по-късно хората на Кастро са заобиколени от правителствени сили в битката за Лас Мерседес и има опасност да бъдат унищожени напълно. Тогава Кастро предприема печеливш ход. Той предлага прекъсване на огъня и преговори.

Докато договорките текат, повечето хора на Кастро се изтеглят и се скриват в планината. Става ясно, че операцията на Батиста е пред провал.

Силите, ръководени от Кастро, предприемат настъпление. Те отварят 4 фронтови линии. Партизаните слизат от планините и завземат властта в отделни райони. Че Гевара завзема Санта Клара и това се оказва решително завоевание за края на революцията.

Батиста разбира, че краят на режима му настъпва и затова на Коледа на 1959 година заминава за Доминиканската република.

Фидел Кастро започва преговори за преминаване на Сантяго де Куба в ръцете на революционерите. На 2 януари Че Гевара и Камило Сиенфуегос от силите на Кастро навлизат в Хавана.

На 8 януари Кастро влиза в Хавана и избира за президент Мануел Лео. С това фактически Кубинската революция приключва. Започва периодът след нея, който променя съотношението на силите и в световен план.

Куба след революцията

Когато в началото на 1959 година Кастро влиза в Хавана той все още не е този политически Давид, опълчил се на световния Голиат. Отношенията между двете страни се влошават няколко месеца по-късно, когато започва национализацията. Тя засяга американските интереси в Куба.

Американците опитват да променят нещата с неуспешна военна операция в Залива на прасетата през 1961 година, но свалянето на Кастро от власт се проваля, а това влошава отношенията непоправимо.

Куба търси помощ в други страни и я намира в Русия. Фидел Кастро започва износ на революция в цяла Латинска Америка. Този факт оказва влияние върху страните от Третия свят. Ангола, Етиопия и други последват примера на Куба.

В тези революционни промени загива Че Гевара и моделът за революции в цяла Латинска Америка избледнява, но Кубинската революция оказва своето влияние в света, особено в Новия свят. Тя има силен пропаганден характер.

Икономическото ембарго, наложено от САЩ на Куба още през 60-те години на практика все още стои, но стъпките към затопляне на отношенията между двете страни вече са направени. Зависи как ще бъдат продължени те са практика от САЩ.

Няколко важни факта за Куба след революцията

Куба е страната с една от най-добрите здравни системи в света. Тя е напълно безплатна за кубинците.

Образованието също е на добро ниво и е безплатно, като е задължително до 15-годишна възраст.

Куба е сред страните с най-ниска детска смъртност и това е устойчива тенденция при тях от десетилетия. Всичко това са завоевания на революцията в страната.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати