Иван Грозни - история и управление

Иван Грозни - история и управление
Снимка: ANONYM

В прочутата Третяковска галерия в Москва стои картината на Иля Репин Иван Грозни убива сина си, рисувана около 1881-1885 година. Преди 7 години тази творба предизвиква брожение сред руското общество заради искането да бъде свалена, защото нарушава патриотичните чувства на руснаците.

Доводът е, че няма исторически доказателства Иван Грозни да е убил сина си и има основания да се смята, че синът му е починал следствие от боледуване.

Все пак историята твърди, че Иван ІV е убил престолонаследника в свада, удряйки го с жезъла си. Това е само една от многобройните вини на избухливия владетел Иван ІV Грозни.

Наречен е всъщност Страшни, защото това е смисълът на думата грозни във времето, когато е живял този колоритен владетел, известен с много други свои дела и с чудатите си хрумвания по отношение както на управленски решения, така и в личния си живот.

Иван Грозни е една забележителна фигура в историята на руските династии и според потеклото си е бил призван да сътвори велики дела за Русия, но характерът и съдбата му са осуетили много от възможностите, заложени от произхода му.

Историята на Иван Грозни

Потеклото на този руски владетел е наистина впечатляващо. То има своите корени в създаването на руската държава или може би обратното - създаването на държавността в Русия има своето начало в потеклото на Иван Грозни.

Той е внук на Иван ІІ Велики, велик княз на Московското княжество и София Палеологина, племенница на последния византийски император Константин ХІ. Така, че Иван ІV има претенции за наследството на Византийската империя, защото принадлежи към династиите Палеолози и Кантакузини.

Интересен за нас факт е, че по линия на Палеологини той е родственик на управляващата българска династия Асеневци, тъй като София Палеологина е правнучка на цар Иван Асен ІІІ и деспотът на Велбъжд севастократор Деян Драгаш.

Иван Грозни
Снимка: RbthCom

Баща му Василий Иванович също е велик княз, а майка му - Елена Глинская е племенница на литовския княз.

Иван Василевич, наречен по-късно Грозни, наследява трона още на 3 годинки, през 1553 година след смъртта на баща си. Разбира се, не управлява той, а различни групи боляри.

Най-напред влиянието на майката на момчето е най-силно, но през 1538 година тя умира и управлението взимат фамилиите Шуйски и Белски. Първите са назначени за негови опекуни, но според сведения лично на малолетния цар те се отнасят с пренебрежение към него. Той сам свидетелства, че в детството си е страдал от недохранване.

Заради суровите условия в детството му бъдещият цар става изключително жесток. Користолюбие, презрение към общото благо, към живота и честта на ближния са качества, посети от Шуйски, от които израства Грозни.

През 1547 година Иван ІV навършва пълнолетие и на този ден е коронясан за цар на Русия. Преди него всички владетели са носели титла велик княз, но Иван ІV е първият, който се нарича цар, което е равносилно на цезар или император, което значи, че властта му идва направо от Бога.

Титлата е важна за Русия и нейния владетел, защото има голяма тежест в очите на европейските монархии. Царят е признат за император от кралица Елизабет І, от императора на Свещената Римска империя Максимилиан ІІ и други.

Вътрешна политика на Иван Грозни

Управлението си младият монарх започва като реформатор. Стараейки се да управлява прогресивно, през 1549-1560 година той ръководи страната заедно с неформално избраното правителство, наречено рада. То се състои от представители на аристокрацията и духовенството.

Радата прави доста реформи, с които съсредоточава властта в ръцете на царя. Иван Грозни я разпуска и започва да управлява еднолично. След периода на радата през 1565 година е въведен нов начин на деление на територията, известен като опричнина. Това е време на жестоки репресии. Царят разделя територията на земшчина, управлявана от болярите и опричнина - това е земята, която царят управлява пряко с помощта на опричници. Те са нещо като лични телохранители на владетеля.

Групата на опричниците е образувана около двамата немски дворяни Таубе и Краузе и на практика играе роля на църковен орден, начело на който стои младият цар. Членовете на ордена са облечени като монаси и се молят заедно с владетеля, отличаващ се с дълбока религиозност. За свои символи избират кучешката глава и метлата.

До 1572 година опричниците провеждат системен терор над дворяните и техни поддръжници, избивайки целите им семейства. Убивани са дори жени и деца, а публичният линч е наказание над жените на обявените за изменници. Публично се изтезават с жестоки мъчения всякакви хора. Според историците са избити около 4500 души по това време.

Опричнината води до пълно разорение на някои области и през 1573 година Иван Грозни я премахва и екзекутира някои от най-видните опричници. По-късно дори отрича съществуването на такава система.

Външна политика на Иван Грозни

През цялото си управление Иван Грозни воюва, за да разшири границите на държавата си. Той разгромява Казанското и Астраханското ханство и ги прибавя към територията си, като прибавя и титла цар на българите след завземането на Казан. Поволжието и Приуралието също стават част от Русия и започва усвояването на необятния Сибир.

Към неуспехите му се причисляват загубата на Ливонската война срещу Полша и Швеция от 1558- 1583 година, заради което Русия не получава излаз на Балтийско море.

Централната част на Русия десетилетия наред е нападана и ограбвана от татарите, а през 1571 година те стигат Москва и я опожаряват, като се запазва само Кремълския дворец. За разгромяването на татарите Русия плаща с пълно разорение.

Лична съдба на Иван Грозни

Иван Грозни убива сина си
Снимка: ANONYM

Царят се отличава с противоречив и подозрителен характер. Той искрено вярва в Бог и прави щедри дарения на манастирите, но това не му пречи избива много свещеници.

Той организира училища за ограмотяване на населението, създава и основите на Консерваторията, но в същото време издава лично заповеди за всевъзможни наказания.

Непостоянството му се отразява на личния му живот. Той има 6 жени, които му раждат 8 деца, но повечето умират съвсем малки. Най-големият му син умира през 1581 година. За смъртта на престолонаследника се твърди, че е причинена от баща му по време на свада.

Царят умира на 18 март 1584 година по време на игра на шах. При ексхумация на гроба му е установено голямо наличие на прекомерно количество живак, което навежда на мисълта, че е отровен. Предполага се, че това може да е част от опити за лечение на венерическо заболяване.

Няколко любопитни факта за Иван Грозни

Тиранинът Иван ІV бил радикален във всяко отношение, в това число в кулинарията. Той се слави като изключително гостоприемен владетел. Обядът при него продължавал 3-4 часа, а на гостите са поднасяни всякакви ястия, но изключително класически руски блюда от тогавашната епоха. Пирожки, питки, палачинки, блини и всякакви видове месо, както и пача се поднасяли редовно на царската трапеза.

Иван Грозни успява да увеличи размера на държавата си 30 пъти.

Като възрастен Иван Василевич страда от полиартрит. Не можел да ходи и го носели на носилка.

Според легендите Иван Грозни наследил от баба си София Палеологина библиотеката на последния византийски император, известна като Либерея. Тайнствената библиотека съдържала безценни екземпляри според разказите. Сред тях имало неизвестна творба на Овидий и други ценни антични книги. Тази библиотека е истинска загадка, нерешена вече 4 века. Все още няма никакви сигурни доказателства, че е съществувала, но надеждата, че ще бъде открита е жива.

Виж повече

Рейтинг

5 0
4 1
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати