Трите тайни на Фатима всъщност представляват загадъчни видения и пророчества, които датират от появяването на Дева Мария. Според вярванията трима португалски пастири - Луция Сантос и нейните братовчеди Яцинта и Франциск Марто, са се сблъскали с тези загадъчни случаи.
Тези събития са се случили на 13 май 1917 г. Тогава деца казват, че им се е явил духът на Дева Мария шест пъти от май до октомври месец през същата година. Това видение днес е известно като Дева Мария от Фатима. Забележителното обаче е, че децата получават видението винаги на тринайсето число, по едно и също време.
На последното появяване на Божията майка са присъствали хиляди хора, които наблюдават „странен танц“ на слънцето по небето. Това се счита за божествен знак, който показва, че това, което хората виждат, не е мираж.
Според Луция на 13 юли 1917 г. Дева Мария е трябвало да повери три тайни на три деца. Точно по обяд. Две от тези тайни са разкрити от Луция през 1941 г. в документ, който е написала по принуда на епископ от Лейрия, Португалия. Третата тайна обаче остава неразкрита.
Тридесет месеца след последната поява на Божията майка, Яцинта и Франциск умират от грип. Така Луция остава единственият пазител на третата тайна. През октомври 1943 г. епископът отново я принуждава да напише тайната. Луция я пише и я запечатва в плик, с уговорката да не се отваря до 1960 г., когато „ще се разбере по-ясно“. Третата тайна е обявена официално от Папа Йоан Павел II през 2000 г.
През 1981 г., когато е направен опит за покушение срещу папата и изстрелите от наемния убиец едва не отнемат живота му, папата вярва, че коршумите са се отклонили по волята на Божията майка. Поради тази причина толкова години по-късно той заповядва третата тайна да излезе на бял свят. Публикувани са и снимки на собственоръчно написания от Луция документ.
Трите тайни гласят:
1. Дева Мария ни показва море с огромни размери. То е направено от огън и прави впечатление, че се намира под Земята. В този огън са потопени демони и духове с човешки облик. Те приличат на прозрачни горящи въглени, които плуват в пожара и се издигат във въздуха чрез пламъци. После се спускат, сякаш са искри, в огромен пламък напълно безтегловни.
2. Видяхте Ада, където попадат душите на всички грешници. За да ги спаси, Господ иска от света да се отдаде на моето неопетнено сърце. Ако това, което ти казвам се направи, много души ще бъдат спасени и ще има мир. Войната ще спре. Но ако хората не престанат да се обиждат, ще избухне нова, още по-жестока война. Това ще се случи по времето на папа Пий XI. Русия ще трябва да се посвети на моето непорочно сърце. Всяка първа събота от месеца ще трябва да взимате причастие. Ако исканията ми бъдат изпълнени, Русия ще погледне към Бог и ще настане мир. Ако обаче не бъдат изпълнени, грешките и ще бъдат разпространени из цялата земя. Те ще предизвикат войни и гонения срещу църквата. Доброто ще бъде мъченик, а Бог много ще страда. Различни нации ще бъдат унищожени. Накрая моето Непорочно Сърце ще възтържествува. Бог ще посвети на мен Русия и тя ще бъде преустроена. Ще настъпят мирни времена.
3. Горе, в ляво от Дева Мария, ние видяхме Ангел с пламтящ меч в лявата ръка. От него излизаха пламъци, които можеха да запалят целия свят. Тези пламъци обаче угаснаха, когато Божията майка насочи блясъка си към него с дясната си ръка. Ангелът заплака със силен глас: Покаяние, покаяние, покаяние! . В този момент видяхме Господ, обгърнат в необятна бяла светлина. Приличаше на облечен в бяло епископ. Заедно с него епископи, свещеници, религиозни жени и мъже се изкачваха по стръмна планина. На върха и стоеше голям кръст, изработен от корково дърво. По пътя си към върха Господ мина през един град, тънещ в разруха, с изключителна болка и страдание. Той се молеше за душите на хората, които срещаше по пътя си. Изкачвайки се на колене по пътя към планината, носейки тежкия кръст на гърба си, Господ беше убиван от войни, които стреляха с огнени стрели по него. По същия път умираха едни след други свещеници, епископи, религиозни мъже и жени и различни по ранг хора. От двете страни на кръста, ясно се виждаха два ангела. Те държаха кристални бокали в ръцете си, където събираха Свещената кръв на Мъченика. С нея поръсваха душите, които търсеха своя път към Бога.
Коментари