Науката отделя особено внимание на дълголетието, на въпроса дали животът може да продължи възможно по-дълго и по какъв начин това би могло да стане.
В момента по света живеят близо 450 000 столетници. Предполага се, че до 2030 г. те ще станат близо един милион.
Каре Кристенсен от Датския институт за изследване на стареенето на човешкия организъм казва, че столетниците ги свързва здравословен начин на живот, балансирано хранене и чиста околна среда. Към това учените прибавят и генното кодиране. Те твърдят, че за първи път са идентифицирали общи генни мутации при хора, надхвърлили стоте години. Тези гени биха могли да бъдат ключ за откриване как да се избегне разрушаването на организма в следствие на остаряването.
На учените от медицинския колеж Алберт Айнщайн към университета Йешива в Ню Йорк им хрумнала следната идеят. Химически да "копират" генния код на няколкостотин изследвани столетници в САЩ. И по този начин да създадат хапче за по-дълъг живот.
Нир Барзилай от колежа Айнщайн казва: "Установихме, че столетниците са "обогатени" с гени за дълголетие и искаме да разберем как те действат и как може с лекарства да влияем на генетиката".
Столетниците имат пет пъти по-често мутация в своя митохондриален ДНК. Подобно изследване е направено и в Италия и Великобритания.
500 000 генни варианти на целия човешки геном, изследвани от учени в Англия, показаха, че ключова роля играе генът TERC. Някой генни варианти може да ускорят с три до четири години процесът на биологичното стареене.
Британските учени твърдят, че са открили генът, който отговаря за биологичното стареене. Според тях съществуват два вида стареене. Хронологично е стареенето в традиционния смисъл. А биологично, при което клетките са по-стари в сравнение с хронологичното стареене на хората.
"Съществуват сериозни индикатори, че рискът от сърдечни заболявания и някой видове рак повече е свързан с биологичното стареене, отколкото хронологичното", казва Нилеш Самани от университета в Лондон.
Коментари