В периода около 60-те-70-те години на 20-ти век перуанската национална авиокомпания преживява спад в репутацията си след редица инциденти, довели до смъртта на мнозина.
През 1966 година самолет катастрофира, разбивайки се в планина. Тогава загиват 49 души – всички, които са били на борда. След по-малко от четири години се случва нова катастрофа, при която от 100 души на борда оцелява един. Когато самолетът се разбира в земята, отнема живота на двама души, които по това време са били там.
Въпреки тези инциденти обаче авиокомпания продължава дейността си с пълна сила, тъй като въздушният транспорт остава най-бързият и най-безопасният транспорт от един град до друг в Перу.
На 24 декември 1971 година бил планират полет от столицата Лима до Пукалупа – град в централната част на страната. На борда имало 86 пътници и 6 служителя. Сред пътуващите били германките Мария Коепке и 17-годишната ѝ дъщеря Джулиана. Двете дами отивали в града при съпруга на Мария и баща на Джулиана – Ханс Коепке, който по това време правил изследвания в Амазонската джунгла, тъй като бил зоолог.
След 40-минутен полет самолетът попада в силна гръмотевична буря. Мълния удря резервоара и откъсва дясното му крило. Всички на борда осъзнали, че самолетът най-вероятно ще катастрофира. Самолетът започнал да се разпада, спускайки се надолу все по-бързо. Накрая, след падане от 3000 м височина, той се разбил в средата на Амазонската джунгла.
При този полет, продължил по-малко от час, Джулиана се оказала единственият оцелял от катастрофата. Макар че сърцето ѝ продължавало да бие, момичето било с тежки наранявания – счупена ключица, дълбока рана в крака и тежко мозъчно сътресение.
Тъй като самолетът се е разбил на части, тийнейджърката пада от седалката си, озовавайки се сама насред джунглата. В първия момент тя вика майка си, но получава отговор само от дивата земя около себе си, тъй като е единственият оцелял.
След като се съвзема от шока, момичето си спомня уроците за джунглата, научени от баща ѝ. Тя търси храна из останките на самолета, но намира само пакет бонбони. Джулиана страна от късогледство, но загубва очилата си и това допълнително усложнява пребиваването ѝ. Тя загубва надежда за майка си, след като вижда няколко трупа наоколо и предприема пътуване из джунглата на Амазония, търсейки помощ.
Сблъсква се с трудности, свързани с множество насекоми, инфектиране на раните и силно слънце, което изгаря кожата ѝ. Досещайки се, че в района вероятно гъмжи от отровни змии, тя хвърля обувката си, за да провери дали има такива пред нея. Макар че това доста я забавя, се оказва правилен ход, тъй като от време на време среща влечугите по пътя си.
Докато върви през джунглата, Джулиана открива малка рекичка и тръгва по нейния път. Тя знае, че само така ще излезе от гората. След 10-дневно пътуване тийнейджърката намира малка моторна лодка с бензин на брега на реката. След час нейните собственици се завръщат – местни дърводелци, които първоначално се плашат от външния вид на момичето. За щастие Джулиана знаела езика им и успяла да обясни за ситуацията, в която изпадала. Хората и оказват първа помощ, отвеждайки я в най-близкото село, откъдето я прехвърлят със самолет в болница в Пукалупа.
Там тийнейджърката се среща с баща си и започва физическото и психическото си възстановяване. Новината за цялата история на Джулиана се разпространява бързо и медиите пощуряват.
След този тежък период в живота си, момичето продължава напред, следвайки стъпките на своите родители. Тя изучава биология в Германия, а след като завършва докторската си дисертация, Джулиана се връща в Перу, където прави изследвания върху популацията на амазонските прилепи.
Коментари