Ненадминатият майстор на четката Микеланджело да Караваджо умира през 1610 година в Тоскана, 4 години след като убива човек при улична разпра в Рим. Оттогава причините за смъртта му са обгърнати в мистерия.
Но извлечена проба от неговите зъби даде отговор на този вековен въпрос. Изследване, проведено във Франция, показа, че бароковият художник е починал от стафилококова инфекция.
Изследването е на учени от Средиземноморската университетска болница по инфекциозни болести в Марсилия, които са си сътрудничили с италиански антрополози и микробиолози.
За да се установи причината за смъртта, са били комбинирани 3 метода за идентифициране на ДНК. Така станало ясно, че вирусът, убил великия Караваджо, е стафилококус ауреус.
Изкуството на Караваджо е приличало на живота му – необуздано, пълно с ярки емоции и лишения. Италианският художник е роден в Бергамо, но по-голямата част от живота си прекарва в Милано. Бил е побойник и затова се налагало често да се мести. Живял е във Венеция, Рим и Тоскана.
Караваджо е роден и израснал в мизерия, заради което в произведенията му липсва идеализираната красота на дворцовата живопис и религиозна мистика.
Той е изобразявал сцени и хора, каквито вижда е обикновеното ежедневие. Физическата среда обаче е гениално съчетана с драматично използване на светлината, известно като тенебризъм.
В картините му лъчите светлина са концентрирани върху човешките фигури, а фонът е затъмнен, като по този начин създава театрално-драматична атмосфера на творбите си.
