Не е преувелечено да се твърди, че психопатите са опасни за околните и за обществото. Но как те се превръщат в такива? Учените работят за изясняване на причините за това мозъчно нарушение. Търсенията са в посока за разкриване на мозъчните центрове на разстройството и откриване на методи, които да го предотвратят.
Психопатите са един процент от числеността на населението и двадесет и пет процента от затворниците. Учените, занимаващи се с този проблем, често разпознават психопатите по наличието на следните характеристики: липса на съпреживяване, чувство на вина, съвест или разкаяние; импулсивност и слаба способност за контрол на поведението си; повърхностно обаяние; неспособност за отговорност за действията си; огромно чувство за собствено достойнство и много висока самооценка.
Съществуват много хора с високо ниво на емоционалност. Тези хора често са окачествявани от околните като хора с психични проблеми. В науката този феномен се нарича синдром на екстернализация. Учените, изследващи психопатията, смятат този синдром за вид емоционално разстройство.
При психично болните определени части от мозъка са слабо активни. Такава е и частта, свързана с възприемането на страх. Много от определенията в психопатията са на основа на страхово разстройство. Страхът е това, което кара хората да не вършат неразумни постъпки, той помага да се преценяват постъпките, за да избегнем неприятности. Хората с разстроена психика правят всичко каквото поискат, тъй като при тях отсъства чувството за страх.
Друга област на мозъка, която е отговорна за психичните нарушения, е предната част на мозъчната кора. Това води до проблеми в работата на мозъка и докарва индивида до неспособност да взима решения.
Въпреки че областите на мозъка, свързани с емоциите, са предпочитани от учените, изследващи психопатията, някои специалисти твърдят, че разстроената психика е нещо повече от неспособност за контролиране на емоциите. Изследване на учени от САЩ показва, че психопатите често не могат да изразят мислите си, когато става въпрос за абстрактни концепции.
Някои учени смятат, че съществува генетична предразположеност към психопатията. Все още не е ясно по какъв начин заобикалящата действителност влияе върху развитието на заболяването.
