Между 1997 и 2008 година детективите Кевин Ганън и Антъни Дюарте разследват необичайна серия от инциденти. В 25 града на 11 щати изплували телата на студенти, които или са загинали по най-нелепия възможен начин, или са станали жертва на мистериозен сериен убиец.
Мъртвите били атлетични колежани, които се забавлявали с приятели в бар, пийвали повече, а на връщане към дома мистериозно изчезвали. До ден или два телата им изплували от близката река или езеро.
В началото полицията решава, че става въпрос за инцидент, при който пияни младежи загубили живота си в следствие на удавяне.
Но за детективите Кевин Ганън и Антъни Дюарте тези инциденти не били случайност. Те се заели със задачата да открият връзка между труповете и не спрели да я търсят до 2008 година, когато и двамата се пенсионират.
При набелязването на модел и двамата забелязали, че край местата, където били намерени мъртвите младежи, има един и същ символ – на усмихнато човече. Този символи и начинът, по който жертвите намерили смъртта си, убедили детективите, че става въпрос за сериен убиец.
Поредицата от мъртвите младежи започва с Патрик Макнийл от Ню Йорк. Вечерта на 16 февруари 1997 година той се прибирал от купон в бар, след който никой повече не го видял. Тялото му изплува на 7 април същата година от река Бруклин.
Полицията описва смъртта му като удавяне под въздействието на алкохол и опиати. Смесването им било нещо типично за колежаните. Тялото обаче е открито в неестествена за удавяне поза, а по задната част на главата са забелязани следи от изгаряне. Освен това свидетели казват, че са видели кола, която го следвала, след като напуснал бара.
Така се появява модел, към който спадат още два подобни инцидента, като и на двете места е изписан символът на усмихнатото човече.
Три години по-късно около тези случаи се разшумява. Поредният студент е открит мъртъв в река след пиянска вечер, но Кристофър Дженкинс е бил известен като отличен плувец и никой от близките му не можел да повярва, че се е удавил.
Хората, с които е бил на въпросния купон, дават достатъчно свидетелства, за да стане ясно, че едва ли е бил твърде пиян, за да реши да плува и да се удави.
До центъра в Минеаполис са изпратени няколко становища, които се обединяват около версията, че 40-те намерени трупа са свързани с убиеца с усмихнатото човече.
За експертите обаче тази теза била нелогична – нямало нито едно доказателство, което да свързва случаите, а що се отнася до усмихнатото човече, не е сигурно дали то не е било там и преди убийствата. Заключението е, че хората винаги си измислят чудовища, когато не могат да си обяснят случайностите.
Но детективите Ганън и Дуарте, както и още много хора, не спрели да вярват, че убиецът все още е на свобода и дебне поредната си жертва.
