През последните 100 години са отбелязани поне 50 случая на плачещи и статуи на светци по цял свят. Обикновено изображенията са на Дева Мария, която пуска сълзи от кръв, мазнина или вода.
Религиозните общества ги обявяват за истинско чудо и доказателство за съществуването на по-висша сила, но тестовете и проучванията показват тези феномени в различна светлина.
Първият обявен случай на плачеща икона в историята е преди 1527 година, когато статуетка в Италия проляла сълзи. Това се случило малко след ограбването на Рим от войските на Карл V. Въпреки че автентичността на феномена не е доказана, римокатолическата църква го обявява за чудо.
През XX век обаче настава истински бум на плачещи икони. Документирани са случаи, при които от очите на светци потичат кръв, вода и ароматни масла. Но в последствия става ясно, че зад тези чудеса се крият добре планирани измами.
Първата разкрита измама е била през 1995 година. Италианско семейство от Чивитавекия съобщава, че от статуята на Дева Мария в двора им текли кървави сълзи. Статуята била занесена при местния свещеник, а оттам – във Ватикана, където ме подложена на щателен анализ.
Оказало се, че кръвта е човешка и когато семейството било помолено за проби, бащата Фабио Грегори отказала, което пък доказало, че това не е никакво чудо. Подобен е и случаят с кървавите сълзи на Дева Мария в италианска църква. Тестовете показали, че кръвта принадлежи на клисаря Винченцо ди Костанцо, който бил изправен на съд и заклеймен от Ватикана.
Разобличаването на това чудо не спира до тук. През 2004 година анализите на гипсова статуя, от които се стичали ароматни масла. Спектроскопия и рентгенови снимки обаче показват, че това е розово масло и то розово масло на популярна марка, предлагана на пазара.
В статуята са намерени две малки дупки, пробити със свредел, а в тях са бил поставен памук, напоен с течността.
При други от разкритите случаи е използвано лепило, които се разтичало или пък статуята е овлажнявана системно при специални температурни условия, за да се проявят по нея капчици вода.
И макар че често зад измамите с ридаещите статуи да стоят само добри намерения – да се излекува болен човек, да се съберат пари за благородна кауза или просто да се подсили вярата на хората в един материалистичен век, тази практика носи своята доза цинизъм и като цяло не е одобрявана от църквата.
