Прародителите на съвременния мопс са били известни с името Ло Цзе. Това е споменато в ранни китайски ръкописи, където мопсовете са описани като ниски квадратни кучета с тъпа къса муцуна.
Древните китайци изобщо не са били наясно, че в наше време хората ще са луди по мопсовете. Съществуват няколко версии за произхода на тази интересна порода. Някои смятат, че прадедите на мопса са булдози от стара Англия.
Други мислят, че произходът им може да бъде отнесен към Холандия, Турция и дори към Африка. В Китай мопсовете Ло Цзе се чувствали на седмото небе, тъй като живеели в императорския дворец.
Вратлетата им били украсени с нашийници със звънчета. Смешните бръчки на челото на мопсовете древните китайци асоциирали с йероглифи и смятали, че това е специален кралски знак.
В Европа мопсовете пристигнали преди 400 години, като веднага завоювали сърцата както на висшата класа, така и на народа. Един от представителите на тази порода станал прочут в Холандия.
Той спасил господаря си, по една случайност монарх на Холандия, който спял по време на нападение от врагове. Мопсът се разлаял, монархът скочил на крака и успял да реагира.
Най-голяма популярност обаче тази порода получила по времето на Наполеон. Съпругата на императора не се разделяла и за миг с любимия си мопс Фортуна, който дори носел любовните й писма до Наполеон в нашийника си.
След французойките и англичанките подхванали модата да имат сладък набръчкан любимец. Аристократките навсякъде мъкнали по един мопс, за да подчертаят съвършените си черти на фона на набръчканата му муцуна.
Да дресираш мопс е голямо предизвикателство, защото тези сладки създание предпочитат да се глезят, вместо да изпълняват команди. Затова пък зъбите му са така създадени, че не могат да съсипят къщата.
Мопсът не търпи да го командорят, той иска любов и е готов на всичко, за да я отстоява. Въпреки смешната си муцунка той има подчертано чувство за собствено достойнство.
Тези кучета имат проблеми с дишането, ако са подложени на физически натоварвания, така че забравете за дългите разходки. Най-уязвимото им място са очите, които не са защитени.
Ако се изплаши, мопсът не подвива опашката си, а навитата като спиралка опашчица просто се развива и става права. Този ефект понякога се дължи не на страх, а на преумора.
Още за мопс.
